Александра фон Намен, Дойче веле

Лидерите на 32-те държави от НАТО се събират във Вашингтон, за да отбележат 75-ата годишнина от създаването на Алианса. След като Русия нападна Украйна, НАТО по принуда изживява нещо като ренесанс – заради войната, която се разрази в Европа. Съюзниците постепенно увеличиха военната и финансовата си подкрепа за Украйна, въпреки че Киев не е член на Алианса.

НАТО вече има нови планове за защита, става дума включително и за нови близо 500 000 войници, които ще бъдат разположени в бойна готовност в държавите, близо до Русия. Към Алианса се присъединиха и две нови държави - Швеция и Финландия: силни демокрации с модерни въоръжени сили. Държавите от НАТО инвестират все повече в отбрана. Броят на страните, които инвестират минимум 2% от БВП за отбрана се е увеличил драстично - от 9 през 2021 г. до 23 държави днес. Това е “рекорден брой”, казва генералният-секретар Столтенберг.

НАТО в светлината на американските избори и заплахата от Тръмп

Сега Алиансът иска да изпрати сигнал за сила и единство, но срещата на върха на НАТО рискува да бъде засенчена от проблемите на предстоящите американски избори за президент. Въпросът е дали президентът на САЩ Джо Байдън може да продължи да ръководи страната за още един мандат и дали изобщо може да спечели надпреварата срещу опонента си Доналд Тръмп.

По време на първия си мандат Тръмп неколкократно се изказваше срещу НАТО и заплашваше, че ще накара европейците да си плащат скъпо, за да получават защита от САЩ. Наскоро, по време на кампанията си за втори мандат, той дори зави, че Русия “може да прави каквото си поиска” с членовете на НАТО, които не отделят достатъчно за отбрана.

Според Марк Еспър, който беше министър на отбраната при Тръмп в продължение на година и половина, кандидатът на републиканците ще изпълни много от заплахите си при евентуален втори мандат, пише АРД. Ако Тръмп се върне на поста си, той ще спре американската помощ за Украйна, заяви Еспър пред Си Ен Ен. Това би довело до срив на цялата западна помощ, казва той.

”Член 5 е крайъгълният камък на НАТО", казва пред АРД Елизабет Брау от мозъчния тръст Атлантически съвет във Вашингтон. Ако САЩ престанат да се придържат към принципа, че нападението срещу една страна от НАТО означава нападение срещу всички останали и че те се защитават заедно, централната ценност на алианса ще бъде загубена. "НАТО просто вече няма да е това, което познаваме", казва Брау. Дори няма да се наложи Тръмп да обяви оттеглянето си от Алианса - дори значително намаляване на вноските на САЩ ще се отрази изключително тежко на НАТО.

Опити да се защити Алиансът от потенциален нов мандат на Тръмп

През последните месеци Йенс Столтенберг ръководеше усилията на НАТО да подтикне европейците към нова архитектура на отбраната, която евентуално да се хареса повече на Тръмп. Нарастващият брой държави, които изпълняват обещанието си да изразходват повече средства за отбрана, е част от тези усилия.

Преди срещата на върха във Вашингтон полският президент Анджей Дуда, който е поддръжник на Тръмп, призова страните от НАТО да се споразумеят около нова цел - за разходи за отбрана в размер на 3% от БВП. Иън Лесър, сътрудник на Германския фонд „Маршал“ заяви пред ДВ, че не очаква дискурсът за споделяне на тежестта да изчезне бързо, независимо от това кой ще спечели надпреварата за Белия дом.

"Корекциите, необходими по отношение на бюджетите, планирането, стратегията и общественото одобрение, няма да бъдат извършени за една нощ", казва Иън Лесър. "Съществува неизбежно разминаване между това, което е желателно, и това, което вече е направено." Разминаване, което би могло да повлияе и на западната подкрепа за Киев. На срещата си на върха във Вашингтон лидерите на НАТО ще дадат зелена светлина за план, позволяващ на НАТО да ръководи и координира помощта за сигурност и обучението на кадрите в Украйна. Това също е част от опитите на Алианса да се защити от потенциална победа на Тръмп.

Политически сътресения в Европа

Решаващият въпрос е не само дали европейците ще бъдат способни, но и дали ще бъдат готови да запълнят празнината, ако САЩ оттеглят или драстично намалят помощта си за Украйна. Много европейски лидери имат отслабени позиции в момента. Френският президент Макрон ще пристигне на срещата на върха на НАТО след втория тур на крайно оспорваните парламентарни избори. Германският канцлер Шолц е изправен пред засилващата се крайна десница в страната си, а британският министър-председател Киър Стармър е нов на поста си.

"Европа е загрижена не само за изхода от изборите в САЩ и потенциалните им последици за НАТО, но и за това как този изход може да повлияе на политическите събития в Европа", казва Иън Лесър.