Николай Слатински

АД допусна през годините 4 груби стратегически грешки.

1. АД повярва на мита, създаван му най-вече от коленопреклонни интелектуалци и слугинажни журналист(к)и, че е невероятен ум, че е мъдър, че е голяма интелектуална работа, че е по-по-най-добрият политик и дори че е Политикът у нас.

А не е така, изобщо не е така - като мислител е среда ръка, като пишещ е нищо особено - натруфени наукообразни изкази и почти пълна липса на съдържание. Надут словесен балон. Такива "философи" в България с лопата да ги ринеш. Ние имаме редица учени с класи над тях.

2. АД целенасочено и умишлено подбираше за висши членове на ДПС етнически българи от най-ниско морално качество - продажни, корумпирани, нечистоплътни, мошеници, негодни и негодници. Веднъж предател -

завинаги предател

Ако им обещаеш повече и ги заплашиш с ятагана на прокуратурата, те и майка си ще предадат и продадат. 

3. АД изобщо не зачиташе качествените хора сред българските турци и-или мюсюлмани. Те за него бяха пешки в сложните му игри, бяха политически слуги, ратаи и аргати.

По този начин АД проспа израстването на цяло поколение сред тях - от интелигентни, амбициозни, високо образовани и формирали се като личности през последните 10-15 години, хора, които имат закономерно чувство за собствено достойнство и въобще не припадат от възторг и преклонение пред Бея, Дерибея, Чорбаджията, Султана.

4. АД изгради ДПС като силно йерархична структура, на която той е върхът - мъдър вожд и учител, всьо и вся, повелител и господар. Останалите -

те са са подробности от пейзажа,

чието висше щастие е да му правят теманета, пълнят банкови сметки, въртят европроекти и целуват ръцете.

Но такива йерархични партии с еднолични вождове, дучета, фюрери, мъдри ръководители, генерални секретари на върха са устойчиви докато Този-който-е-начело е силен, държи здраво юздите, стиска всички в мъртва хватка, коли и беси и налага с твърда и мека сила волята си над останалите. Но започнат ли да омекват коленете му, тръгнат ли възрастовите девиации и здравословните проблеми, започнат ли пропаданията на паметта и прекъсванията на логическите разсъждения, тогава съответната партия се превръща в гнездо на оси, тръгва битка за наследството, оформят се вълчи котерии, плъзват глутници хиени и чакали, връх

вземат центробежни процеси

и партията е силно застрашена от хаос и анархия и овладяване от някой силен с пари, с репресивни структури, с предателско лоби, с тотална безскрупулност и безпринципност.

Да, ДП избърза, свали картите си, лъсна с цялата си прелест, а можеше да изчака още година-две, докато Вождът хептен се състари и се превърне в тесто в ръцете му, от което може да изпече каквото си иска изделие с каквото си иска съдържание. Затова

ДП е обречен

Шансове за спасение той няма. Вътрешни и външни сили не ще му позволят да разцепи и така да унищожи ДПС, да събори нещо, толкова старателно изграждано - така че да държи България в насипно състояние и да я ориентализира постепенно, докато я превърне в провинция, формално намираща се от тази страна на границата на Европа с Азия, а всъщност социално, икономически, политически и манталитетно намираща се от другата страна на тази граница.

Аз не се съмнявам, че

дните на ДП в ДПС са преброени

Но подозирам, че ДПС вече никога няма да бъде същата партия, нейното влияние в България ще се спихне като на всяка партия, станала за смях и жалка картинка. 

Затова от тази гледна точка битката на двете акули в ДПС е полезна за България.

Но само от тази гледна точка.

Всички български политици, без разлика на етнос и религия трябва вече да мислят за времето ПОСЛЕ, за периода на катаклизми СЛЕД като днешната кървава разпра в ДПС и за ДПС утихне. Защото са възможни различни сценарии, включително и най-лошите.
Лично мен тази сегашна кървава разпра в и за ДПС не ме радва. Никак не ме радва. Заради последствията от нея.

Тя е пореден знак, че Моделът на Статуквото, стъпил брутално върху гърлото на България е изчерпан и в агонията си той е способен на всичко - дори да подпали чергата на България.

Мен ме тревожи именно онова, което ще дойде После.

Защото сега се ръфат две акули на Статуквото - грозни и вредни, корумпирани и без задръжки и спирачки.

Но която и акула да победи, ние трябва да помним, че винаги е в сила т.нар.

Железен закон на акулите

А този закон гласи че:

Акулите винаги са с една повече от необходимото!

Като бъде изядена една от акулите, акулите разбират в потрес, че Железният закон остава в сила и те пак са с една повече, значи пак една трябва да бъде изядена.

И така ще бъде, докато има акули. 

Докато агонизира и дава омерзителни метастази Моделът на Статуквото. 

Докато България не промени този Модел. 

Или докато тя не бъде завлечена от него в блатото. 

В блатото, в което колкото повече се напъваш да се измъкнеш, толкова повече пропадаш надолу и навътре в него.