Недостигът на работна ръка на българския пазар на труда е един от факторите, които оказват негативен ефект върху развитието на производството и икономическия растеж в страната ни. На този фон 1,4 млн. българи нито работят, нито са регистрирани в бюрата по труда. Това показват данни, представени от Българската стопанска камара, пише Novini.bg. 

Според експертите все по-често работодатели от един и същ отрасъл се конкурират при наемане на работници. Тази тенденция се задълбочава през последните няколко години и е характерна за всички държави в Европейския съюз (ЕС). 

Пътищата за преодоляване на недостига на работна сила са различни и зависят от икономическото и социалното развитие на отделните държави, обясняват още от Съюза на българския бизнес. 

По данни на Националния статистически институт (НСИ) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в страната ни се наблюдава устойчива тенденция за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата. Данните на Евростат за първото тримесечие на 2018 г. показват, че равнището на безработица средно за 28-те членки на ЕС е 7 %. На този фон равнището на безработица в България по данни на Агенцията по заетостта е 5.7 на сто. 

Същевременно се наблюдава изключително високо ниво на неактивни лица на възраст от 15-64 г. в страната ни, които по-различни причини не работят. 

Публикуваният от МТСП кратък анализ на пазара на труда за м. юни 2018 г. показва, че по данни на НСИ броят на неактивните лица е 1 337 300, а броят на обезкуражените лица през същия период е 91 600. На практика българската икономика е лишена от над 1 милион и 400 хиляди български граждани в трудоспособна възраст, които не са нито заети, нито са регистрирани като безработни. 

Българската стопанска камара е сериозно загрижена от посочените данни и от непрекъснато задълбочаващата се криза с кадрите за българската икономика. За да може страната ни да бъде конкурентоспособна, за да има реален ръст на производството и повишаване на равнището на доходите, е необходима активна политика за привличане на работна сила на българския трудов пазар. Тя трябва да е насочена както към трудово неактивните и обезкуражени български граждани, така и за привличане на кадри от трети държави, които със своите знания, професионален опит и трудови умения могат успешно да работят в българските предприятия. 

През изминалата една година бяха направени значителни промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и в правилника за неговото прилагане, обясняват още от Българската стопанска камара.

Законодателните промени доведоха до намаляване на административната и финансовата тежест за работодателите при наемане на работа на граждани на трети държави, до положителни стъпки в решаване на проблемите с недостига на кадри за сезонна заетост, особено в областта на хотелиерството и ресторантьорството. 

Подписани бяха спогодби за регулиране на трудовата миграция с Република Армения и Република Молдова.