Важно е да се прави разлика между нормалната тревожност и патологичното състояние. Всички се притесняваме понякога – това е естествена част от човешката природа. В умерени количества тревожността дори е полезна, тъй като ни държи нащрек и повишава бдителността ни. Често тя е съпроводена от леки физически (соматични) симптоми като пресъхнала уста или лек стомашен дискомфорт.

Когато обаче това преживяване стане хронично, прекомерно и започне да създава дистрес (увреждащ стрес), който пречи на нормалния ритъм на живот, тогава говорим за тревожно разстройство.

Какво представляват тревожните разстройства?
Това е група от състояния на психичното здраве, при които човек изпитва страх, ужас и напрежение, които са непропорционални на реалната ситуация. За разлика от нормалното притеснение, хората с тревожни разстройства изпитват интензивен и постоянен страх от ежедневни ситуации.

Тези състояния често започват още в детството или тийнейджърските години, но могат да се появят и в зряла възраст. Тъй като симптомите пречат на работата и социалния живот, те изискват лечение. Най-често срещаните видове са генерализирано тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), паническо разстройство, посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и социална фобия.

Ето характеристиките на основните видове:

1. Генерализирано тревожно разстройство (ГТР)
Характеризира се с прекомерна тревожност и притеснения, които продължават повече от 3 месеца. Страдащите изпитват постоянно безпокойство, което е трудно за контролиране и не винаги има ясна причина. Това състояние често се проявява успоредно с други разстройства на настроението.

Основни симптоми:

Постоянна раздразнителност и вътрешно безпокойство;
Лесна умора и бързо изтощение;
Нарушена концентрация;
Мускулно напрежение и болки;
Проблеми със съня (трудно заспиване или неспокоен сън).
2. Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)
Това състояние включва цикъл от нежелани мисли (обсесии) и повтарящи се действия (компулсии). Човек се чувства длъжен да извършва определени ритуали, за да облекчи временно тревожността, породена от натрапчивите мисли. Дори опитите за игнориране на мислите обикновено водят до засилване на напрежението.

Често срещани обсесии (мисли):

Страх от замърсяване, микроби или мръсотия;
Болезнена нужда от симетрия и ред;
Агресивни или плашещи мисли за нараняване на себе си или другите;
Постоянно съмнение и несигурност.
Често срещани компулсии (действия):

Многократно миене на ръце или чистене;
Многократна проверка (дали е изключена печката, заключена вратата);
Броене наум или на глас;
Подреждане на предмети в строг ред.
3. Паническо разстройство
Хората с това разстройство преживяват чести и неочаквани пристъпи на паника. Това е внезапна вълна на страх и ужас, която достига своя връх за минути, без наличие на реална опасност. Много хора изпитват една или две паник атаки през живота си при силен стрес, но за разстройство се говори, когато атаките са повтарящи се и човек живее в страх от следващия пристъп.

Симптоми на паник атака:

Усещане за предстояща смърт или загуба на контрол;
Бърз, силен пулс и сърцебиене;
Недостиг на въздух, задух или стягане в гърлото/гърдите;
Изпотяване, тръпки или горещи вълни;
Треперене, замаяност или прималяване;
Гадене и стомашни спазми;
Чувство за нереалност (дереализация).
4. Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
ПТСР се отключва след преживяване на ужасяващо или животозастрашаващо събитие (лично преживяно или наблюдавано). Симптомите могат да се появят в първите три месеца след травмата, но понякога и години по-късно. За диагноза се говори, когато симптомите продължават повече от месец и пречат на функционирането.

Симптоми:

Натрапчиви спомени: Реминисценции (ретроспекции), кошмари, силен емоционален стрес при напомняне за събитието.
Избягване: Чувство на откъснатост от близките, загуба на интерес към любими дейности, избягване на места и хора, свързани с травмата.
Промени в мисленето и настроението: Негативни мисли за себе си и света, чувство на вина, срам или безнадеждност, проблеми с паметта.
Физически и емоционални реакции: Лесно стряскане, избухливост, саморазрушително поведение (алкохол, рисково шофиране), проблеми със съня.
5. Социално тревожно разстройство (Социална фобия)
Това не е просто притеснение преди публична изява. Социалната фобия е силен, парализиращ страх от социални ситуации, в които човек може да бъде оценен негативно, засрамен или унижен. Страхът води до избягване на общуването, което сериозно вреди на личния и професионалния живот.

Симптоми:

Силен страх от разговор с непознати или че другите ще забележат притеснението ви;
Избягване на ситуации, в които сте център на внимание;
Постоянен анализ на поведението след социален контакт и търсене на грешки;
Физически прояви: изчервяване, треперене на ръцете или гласа, гадене, изпотяване, сърцебиене.
Лечение и заключение
Тревожното разстройство е медицинско състояние, също както диабета или хипертонията. То не е въпрос на слаб характер или липса на самодисциплина, затова рядко преминава само с "воля".

Добрата новина е, че съвременната медицина е постигнала голям напредък в овладяването на тези състояния. Най-ефективният подход обикновено е комбиниран – включващ медикаментозна терапия (назначена от психиатър) и психотерапия, които помагат на страдащия да си върне контрола над живота.