До изборите остават по-малко от три месеца, а в парламента продължава острата битка около промените в Изборния кодекс. По-малко от денонощие след като на извънредно заседание на парламентарната правна комисия управляващото мнозинство прие на първо четене предложение на „Възраждане“, същият текст беше одобрен и в пленарната зала.

Депутатите от мнозинството гласуваха и тридневен срок за предложения между първо и второ четене, което означава, че окончателното приемане на промените се очаква още идната седмица.

Проектът на „Възраждане“ предвижда в държавите извън Европейския съюз да могат да се откриват максимум до 20 избирателни секции извън дипломатическите мисии. Това на практика би ограничило възможността за гласуване на голям брой български граждани, живеещи в Турция, САЩ, Великобритания и Канада. Според вносителите целта е ограничаване на етническия и контролиран вот.

Предложението обаче не е ново. То беше част от по-широк законопроект за промени в Изборния кодекс, с който управляващите настояват машинното гласуване да бъде заменено със скенери за отчитане на хартиени бюлетини. Този текст беше приет на среднощно заседание на комисията преди няколко седмици, но не стигна до второ четене в пленарната зала заради бойкот на опозицията и част от БСП на две последователни заседания.

Очаквано, днес законопроектът беше приет с гласовете на вносителите, ГЕРБ, БСП и ИТН. Двама депутати от БСП се въздържаха, като по-късно стана ясно, че един от тях е бившият председател на парламента Наталия Киселова. Тя аргументира позицията си с това, че законопроектът не представя коректно начина на гласуване в чужбина и че дебатът по темата не е парламентарен, а по-скоро отблъсква българските граждани зад граница.

В началото на днешното заседание Надежда Йорданова от ПП–ДБ заяви, че предложението на „Възраждане“ противоречи на Конституцията, тъй като накърнява правата на българите в чужбина. Тя постави въпроса „каква е тази политическа сделка и на каква цена“, при която политически опоненти се обединяват, за да ограничат избирателни права на граждани с различни политически възгледи.

В навечерието на заседанието ПП–ДБ отново внесоха предложението си за възстановяване на машинното гласуване с машинен протокол и броене на разписките. ГЕРБ, БСП и ИТН се съгласиха текстът да бъде разгледан, въпреки че вече веднъж го отхвърлиха при обсъждането на по-широкия законопроект. В крайна сметка на комисията „за“ връщането на машинния вот гласуваха само ПП–ДБ, „Възраждане“ и АПС.

Без ред и дисциплина

Дебатите около Изборния кодекс отново прераснаха в остри скандали и напрежение в залата. Темата за етническия и контролиран вот в Турция доведе до сблъсък между „Възраждане“ и АПС. Цончо Ганев обвини АПС и ДПС за изборните резултати в Турция и дори намеси бившия лидер на „Да, България“ Христо Иванов, като твърдеше, че е обещавал въвеждане на турски език в българските училища.

В същото време камерата улови как Петър Петров от „Възраждане“ отправя реплики към Ахмед Вранчев от АПС. Депутати от двете формации се скупчиха, а квесторите бяха принудени да се намесят, за да предотвратят физическа саморазправа. Това обаче не спря Ганев, който продължи да обвинява опозицията, че защитава интересите на Делян Пеевски и Ахмед Доган и „турските гласове“.

След гласуването напрежението ескалира допълнително. Манол Пейков заля с вода един от квесторите, за което по-късно се извини. Председателят на парламента Рая Назарян го отстрани от пленарната зала до края на деня. Санкции за депутатите от „Възраждане“ обаче не последваха.