С помощта на изкуствен интелект учените откриват три неизвестни фигури от "линиите на Наска" в Перу, които са били начертани в пустинята преди 2400 години.

Най-голямата новооткрита фигура - чифт крака - е с диаметър над 77 метра. Изследователите откриват и фигура на риба с размери 19 м и птица дълга 17 м. Преди това учените са използвали същия метод, за да идентифицират хуманоидна фигура с размери около 4 м дължина и 2 м ширина, за което съобщихме през 2019 г., пише "Офнюз".

Тези фигури или геоглифи, са нанесени на повърхността на пустинята Наска, обикновено чрез преместване на тъмни камъни, за да се разкрие белият пясък под тях. Към момента са преоткрити повече от 350 геоглифа. Пилоти забелязват първите линии и геометрични модели в перуанската пустиня или пампасите през 20-те години на миналия век, а по-късните изследвания разкриват огромни геоглифи, изобразяващи колибри, маймуни, китове, паяци, цветя, геометрични модели и инструменти.

Въпреки че повечето от тези фигури са в пустинята Наска (Nazca, Nasca), те са открити и на други места в Перу. Археолозите смятат, че те са изработени между 400 г. пр. н. е. и 650 г. от н. е. Изследователите съобщават за новите геоглифи в юлското издание на Journal of Archaeological Science.

Точното предназначение на линиите от Наска е дългогодишна загадка, но повечето археолози сега смятат, че те вероятно са били използвани за церемониални шествия по очертанията на фигурите, пишат изследователите в изследването.

ПУСТИННИ ЛИНИИ

Водещият автор на изследването Масато Сакай (Masato Sakai), професор по антропология и археология в Университета Ямагата в Япония, търси геоглифи в Наска от 2004 г. насам, използвайки сателитни изображения, въздушна фотография, въздушен сканиращ лидар и снимки с дрон.

На екипа на Сакаи от Института Ямагата за Наска са били необходими около пет години, за да анализира въздушни снимки с висока резолюция на целия регион, като през това време са идентифицирани няколко нови геоглифа. Но когато през 2016 г. получават въздушни снимки с още по-висока резолюция, те се обръщат към метод за изкуствен интелект, известен като "дълбоко обучение", за да ги изследват - в партньорство с IBM Япония и Изследователския център на IBM "Томас Джей Уотсън" в САЩ, който провежда напреднали изследвания на изкуствения интелект.

Системите за дълбоко обучение и методите, които те използват за обработка на данни, са вдъхновени от начина, по който човешкият мозък обработва информацията. Обикновено една система за дълбоко обучение се обучава върху хиляди или милиони известни обекти, но Сакай и колегите му са обучили тази система с данни от само 21 известни геоглифа от Наска, които са разделили на "елементи".

Всеки известен геоглиф се състои от десетина такива елемента - например глава, торс, ръка или крак. И така, новата система за дълбоко обучение е успяла да открие само части от геоглифите, разказва за Live Science Сакай.

ПРОУЧВАНИЯ НА МЯСТО

Изкуственият интелект идентифицира възможните фигури около 21 пъти по-бързо от обучен археолог; учените пътуват до местата на най-вероятните кандидати, за да проверят дали те действително съществуват. Резултатите са четирите геоглифа, описани в изследването.

Авторите пишат, че системата би могла да бъде полезна в случаите, когато експертите могат да пропуснат геоглифи на въздушни снимки: Новооткритият хуманоиден геоглиф, например, се намира близо до известния геоглиф на колибри в Наска, но никога преди не е бил забелязван.

Откриването на тези древни линии на Наска сега е важно, тъй като много геоглифи са изправени пред унищожение, най-вече от ерозията и климатичните промени, които могат да предизвикат повече дъждове и да повредят линиите на повърхността. "Наложително е да се идентифицират и защитят колкото се може повече геоглифи", пишат авторите.

Фигурите на Наска са открити през 1926 г. от археолозите Алфред Кроебер и Тотибио Мехиа Ксепсе. Първоначалните предположения за тяхното предназначение са че са част от древно напоително съоръжение. През 1941 г. при полет Пол Късък от Университета на Лонг Айланд забелязва освен линиите и множество спирали, абстрактни форми и стилизирани рисунки на животни, врязани в каменистата повърхност на пустинята Наска. Той смята, че в определени моменти Слънцето застава на края на линиите и според него това е най-големият астрономически календар в света. По-късно германската математичка Мария Райхе се заема с проучването, картографирането и измерването на линиите и това се превръща в цел на живота ѝ в продължение на пет десетилетия. През 1968 г. Ерих фон Деникен привлича вниманието на обществеността с тезата, че странните рисунки са всъщност древни хангари и писти за приземяване на летателни апарати на извънземни. И до днес археолози, астрономи и геолози продължават да изследват геоглифите в различни университети по света. От 1997 г. насам край намиращия се в близост град Палпа се провеждат мащабни перуано-германски научни изследвания. Проектът „Наска-Палпа" е ръководен от Джони Исла и Маркус Райндел от Немския археологически институт и е посветен на систематичното интердисциплинарно изследване на древните жители на областта и рисунките. (Wikipedia)

Справка: Masato Sakai et al. Accelerating the discovery of new Nasca geoglyphs using deep learning, Journal of Archaeological Science, Volume 155, 2023, 105777, ISSN 0305-4403,
https://doi.org/10.1016/j.jas.2023.105777 

Източник: AI identifies 3 more 'Nazca Lines' figures in Peru, Live Science