Полупроводниковите нанокристали са известни като "квантови точки"
Трима учени от САЩ спечелиха Нобеловата награда за химия - за изследване на полупроводникови нанокристали, известни като квантови точки. Става дума Луис Брус, Мунги Бавенди (роден във Франция) и Алексей Екимов (роден в Русия).
Тримата изследователи, чиито имена изтекоха в шведската преса още преди официалната церемония, получиха приза "за откриването и синтеза на квантовите точки", обяви журито. Отличените с наградата са успели да създадат тези малки компоненти, които „сега разпространяват светлината си от телевизори и LED лампи и могат също така да насочват хирурзите, когато премахват туморна тъкан, наред с много други неща“.
По-рано днес имената на тримата нобелисти бяха съобщени от шведските медии, няколко от които се позоваха на прессъобщение от Шведската кралска академия на науките - часове преди академията дори да се срещне за финалното гласуване за победителите.Бавенди каза, че е "шокиран" от новината и не е виждал публикациите, предаде АФП.
Изтичането на информация за Нобеловата награда е рядкост, тъй като академиите полагат големи усилия, за да запазят имената на победителите в тайна до официалното им обявяване.
62-годишният Бавенди, роден в Париж от родители французи и тунизийци, е професор в Масачузетския технологичен институт (MIT) в Съединените щати.
80-годишният Брус е професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, а роденият в Русия Алексей Екимов работи в базираната в САЩ Nanocrystals Technology.
Триото ще си подели наградата от 1 милион долара, след като когато я получи от крал Карл XVI Густав на официалната церемония в Стокхолм на 10 декември - годишнината от смъртта на учения Алфред Нобел, който създава наградите в последната си воля и завещание. Той умира през 1896 г.
Наградата за химия е третата за сезона след наградите за медицина за физика, които бяха обявени по-рано през седмицата.
В медицината изследователите на РНК Каталин Карико и Дрю Вайсман бяха отличени за тяхната новаторска технология, която проправи пътя за мРНК ваксини срещу коронавирусната пандемия.
Наградата за физика ден по-късно отиде при французина Пиер Агостини, Ференц Краус (Унгария, Австрия) и Ан Л'Юлие (Франция, Швеция) за изследване, използващо ултра бързи светлинни проблясъци, които позволяват изследването на електрони вътре в атоми и молекули.
Най-очакваните награди за литература и мир ще бъдат обявени съответно в четвъртък и петък.
Наградата за икономика – създадена през 1968 г. и единствената Нобелова награда, която не е включена в завещанието от 1895 г. на шведския изобретател и филантроп Алфред Нобел, учредяващо наградите – закрива Нобеловия сезон за 2023 г. в понеделник, 9 октомври. /БГНЕС
Още от Наука
Първият професионален радиотелескоп в България пристигна в Рожен – LOFAR-BG отваря нов прозорец към Вселената
България прави историческа крачка в радиоастрономията. В НАО „Рожен“ пристигна ключовото оборудване за първия професионален радиотелескоп LOFAR-BG, който ще стане част от най-голямата европейска радиоастрономическа мрежа. Проектът ще позволи изследване на Слънцето, магнитните полета, пулсарите и далечните галактики с безпрецедентна точност.
Германски учени откриха молекула, която може да обърне стареенето на клетките
Добавянето на фосфатидилхолин или холин към храната на червеи при експериментите е възстановило митохондриите до по-младежко и гъвкаво състояние
Създадоха изкуствен човешки ембрион, който може да развива органи
Пробивът стана възможен благодарение на прилагането на пространствена биология – технология, позволяваща клетките да бъдат разположени с изключителна прецизност, така че максимално точно да се възпроизведат естествените условия на ембрионалното развитие