Интервю на Виктория Жидик, Дойче веле

Когато Русия започва пълномащабната си инвазия в Украйна, 62-годишният Володимир Миколаенко веднага се присъединява към силите на местната териториална отбрана. Родният му град Херсон, където е бил кмет от 2014 до 2020 година, е превзет от руските войски в началото на войната през март 2022-а. През април Миколаенко е арестуван на улицата и след разпити и изтезания е затворен първо в окупирания Крим, а оттам - в затвор в Русия.

Херсон беше окупиран в продължение на девет месеца, преди украинските войски да го освободят през ноември 2022 година. Миколаенко прекарва повече от три години в плен и се връща в Украйна в рамките на размяна на затворници на 24 август 2025-а.

- Все още се води оживен дебат защо руснаците успяват толкова бързо да превземат Херсон през 2022 година и защо украинската армия не е взривила моста Антонивка на Днепър, за да предотврати това. Вие сте свидетел на тези събития. Кога разбрахте, че готовността за съпротива в града е слаба?

- Когато буквално няколко часа след началото на войната чухме изстрели от левия бряг, се запитахме какво се е случило, къде е съпротивата, за която нашите военни бяха докладвали на президента няколко седмици преди това. Президентът Володимир Зеленски беше на място, за да провери готовността на нашите въоръжени сили. Тогава всички военни са докладвали, че врагът няма как да мине оттук. Ясно ми е, че трябва да е имало предателство. Предателство от страна на хора, заемали важни постове в региона Херсон.

-За предателство от страна на отделни лица ли говорите, или за организирано, преднамерено действие?

-Мисля, че става дума за петата колона на Русия. Това просто се случи по нареждане на Руската федерация, някой някъде е наредил разминиране. Не е възможно руските войски да са стигнали до Херсон за един-два часа. Защо мостът Антонивка не бе взривен?

-Вие сте прекарали три години в различни затвори в Крим и в Русия. Различаваха ли се условията на задържане?

-Да, определено. Борисоглебск в руския регион Воронеж беше истински ад. Беше като камера за мъчения - от сутрин до вечер. При сутрешната проверка ни биеха, после ни пускаха в двора, а по пътя натам пак ни биеха. И на вечерната проверка - отново бой.

В Крим бяхме два дни. Това беше едно от онези образцови заведения, в които обичаше да идва Татяна Москалкова (руският омбудсман - б. ред.). Тя организираше там истинско шоу: "Вижте, в такива условия държим украинските затворници". Там имаше телевизор, шах и настолни игри, както и книги. Можеше да си починеш, никой не ни безпокоеше. Хранеха ни нормално.

В Пакино (наказателна колония в руския регион Владимир - б. ред.) обаче ни измъчваха, като ни лишаваха от храна.

-Известно е, че при една размяна на военнопленници през 2022 година сте отстъпили мястото си на тежко ранен украинец. Как реагираха руснаците на това?

-Руснаците се опитаха да преговарят. Казаха: "За теб искаме 20 от нашите момчета". Аз отказах категорично - никога не бих се съгласил на такава размяна. Как бих могъл да погледна в очите една жена или майка и да ѝ кажа, че за мен са дали 20 мъже. Всички сме еднакви: бивш кмет, войник, бригаден командир. И първо трябва да бъдат освободени тези, които имат най-голяма нужда - болните. След като се прибрал, младият мъж се е обадил на семейството ми, за да им разкаже историята. Това много ме радва.

-Знаехте ли за преговорите между Украйна и Русия?

-Забелязахме, че от нашия лагер за осем месеца излязоха 78 души. Това беше много важно за нас и се радвахме за всеки един от тях. Разбрах, че може би ще дойде и моят ред. Непрекъснато си говорехме за тези размени и бяхме убедени, че Владимир Путин няма да се откаже от претенциите си към нашите територии. 99 процента от войниците казваха, че не искат да бъдат разменяни за територии. За нас не трябваше да се отстъпва никаква украинска територия.

-Какво установихте след завръщането си в Украйна и доколко украинците са се променили от войната?

-Бях горд с моята нация, горд с постиженията на украинците, които отблъскват тази инвазия от три години и половина. Не разбирам мъжете, които днес не са на фронта. Не го разбирам. Кой ще защити вашите семейства? Защо аз, старецът, взех картечница и се опитах да ги защитя? А младите мъже казват: "О, не". Знам, че не всеки може да се бие. Но помагайте на въоръжените сили, помагайте, работете в тила, записвайте се като доброволци. Мисля, че сега трябва да се стремим само към победата и независимостта на нашата страна.