Цанко Серафимов*, БГНЕС

Бранислав Нушич преобръща македонските българи в "прави сърби", а неговата "Автобиография" днес се изучава в български учебник по литература.

"Автобоиграфия" от сръбския писател Бранислав Нушич е книга, която е включена в учебната програма по литература за VI клас. А защо авторите на тази учебна програма са се спрели именно на този сръбски автор? Може би (едва ли!!!) има някаква договореност със сръбското образователно министерство за реципрочно включване на творба от български автор за изучаване в сръбското училище?!!! А може би не са намерили друго произведение в световната литература, което да се впише в "тематичнния принцип", използван при съставянето на програмата?...

При разглеждането на "Автобиография" от Бр. Нушич учениците се запознават и с биографията на писателя. За него в учебника по литература за VI клас на издателство "Булвест" е написано:
"Бранислав Нушич е сръбски писател, известен с пиесите си, които продължават да се играят на много театрални сцени по света.

Гимназиалното си образование получава в Белград, а след това следва право в Австрия. Дипломира се като юрист в Белградския университет. Работи като чиновник в сръбските консулства в Битоля, Солун, Скопие и Прищина - градове, които тогава са в границите на Османската империя.

Нушич участва в Сръбско-българската война. Написва стихотворение, в което остро критикува политиката на крал Милан, и затова е осъден на две години затвор. През Първата световна война загива единственият му син. Тази семейна трагедия е причина да напусне родината си и няколко години живее като емигрант в Италия, Франция и Швейцария. Името на Бранислав Нушич се свързва преди всичко с театъра. Работил е като драматург на Народния театър в Белград, като директор. "

Нробходимо е, обаче, българският читател да знае още някои важни моменти от биографията на Бранислав Нушич, за да може сам да прецени уместно ли е включването на този автор в учебните програми на българското училище... Бр. Нушич е роден в 1864 г. в Белград във влашко семейство от битолското село Магарево с името Алкивиад ал Нуша. На 18-годишна възраст сменя официално името си на Бранислав Нушич. През 1889 г. е назначен на служба в сръбското консулство в Битоля; скоро след това става вицеконсул.

Каква е ролята на сръбските консулства в Скопие, Солун и Битоля?

През 1887 г. Сърбия и Османската империя сключват конвенция, с която се разрешава зъздаването на консулства в трите големи града, чиято задача е да защитават интересите на сръбската държава и сръбските граждани в тази област. Всъщност Сърбия получава възможност да реализира своята шовинистична доктрина, насочена към колонизиране на Македония, населена главно с българи. Консулствата се превръщат в оперативни щабове на сръбската пропаганда в Македония за ПРОМЯНА НА НАЦИОНАЛНОТО СЪЗНАНИЕ НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ.

Две са основните направления, чрез които се преследва тази цел:

1. Културно-религиозна пропаганда.

2. Военна пропаганда.

Ето и успехите, които постига в Битолско сръбската пропаганда с участието на консулския екип, начело с Димитрие Боди, учителя Атанасие Юнгич и юриста-писател и хуманист Бранислав Нушич: създадена е "Сръбско-македонска църковно-училищна община", която само след една година формира "Поречката църковно-православна община", обхващаща 36 села, като за седалище е избран Поречкия манастир.

През 1891 г. са създадени сръбски общини в Прилеп и Кичево, а в 1892 г. - в Охрид, Галичник, Крушево, Дебър. Председателите на общините и членовете на управата са на сръбска държавна издръжка. Както пише историкът Уилям Милър, "ЗНАЧИТЕЛНИ СУМИ ПАРИ СЕ ХАРЧАТ ЗА ПРЕВРЪЩАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В СЪРБИ ПО НАЦИОНАЛНОСТ..."

Въоръжената пропаганда има два командни центъра - в Битоля и във Враня. За войводи са назначени сръбски кадрови офицери и подофицери с високи заплати, като на генерали, и много привилегии. На територията на Македония те влизат в стотици кръвопролитни сблъсъци с българските чети, които бранят населението и от сърби, и от гърци, и от турци... Цели 10 години юристът-писател-хуманист Бранислав Нушич се занимава се с тази "деликатна" дейност - преобръщането на българите в Македония е "прави сърби". И след напускането на дипломагическата деност Б. Нушич продължава да "работи" по темата "Македония" - през 1908 г. се среща с Яне Сандански в Солун, като след това публикува обширно интервю в белградския в. "Политика". И това трябва да знаят авторите на учебните програми, учителите и учениците за този сръбски писател...

* Цанко Серафимов e писател и публицист.