"Днес имаше една протоколна среща между Петков и Кулеба. На втори план не се вижда нищо от това, което очаква демократичната общност за подкрепа на Украйна с въоръжение, което трябва да предостави България, за да може действително Украйна да се отбранява и да защитава интересите на ЕС. Не очаквам да има стабилност при решението в българския парламент в тази посока, защото знаем, че във формата на парламентарното мнозинство има една партия като БСП, която категорично няма да подкрепи такова решение", заяви лидерът на "Републиканци за България" Цветан Цветанов пред BGonAir. 

Той добави, че това е упражнение, което да покаже, че въпреки най-голямото желание, което има "Продължаваме промяната", партията не може да реализира това си намерение заради решението на парламента. По думите му това, че не изпращаме въоръжение за Украйна, е тревожен знак, защото с влизането на България в ЕС и НАТО сме поели ангажимент. Лидерът на "Републиканци за България" подчерта, че защитата на Украйна е и защита на нашата териториална цялост и тази на НАТО.

"България, за голямо съжаление, през годините има един огромен дефицит за оперативната съвместимост със силите на НАТО. Не очаквам промяна и в сегашното правителство като поведение, което го наблюдавахме и предишното правителство, когато имаше тревожни сигнали за това, което се случваше в Черно море и това голямо присъствие на въоръжение от страна на Руската федерация в Черноморския регион", изтъкна Цветанов. Според него има риск за националната ни сигурност от войната, защото в момента сме в политическа криза.

"Ние имаме нестабилност в управленските решения. Отсъствието на лидерство подкопава като цяло националната сигурност. Вече влизаме в една много тежка инфлационна спирала. Което означава, че ние влизаме в една много тежка политическа криза, която ще рефлектира върху националната сигурност и устоите на всички институции", отбеляза лидерът на "Републиканци за България". Цветанов обърна внимание, че според него е тревожно, че няма управленска програма, за да може правителството да очертае стратегическите цели и да могат да се отчетат резултати. 

"Никога през тези 30 години преход не е имало идеално партниране между прокуратурата и изпълнителната власт, но винаги се е намирала някаква пресечна точка, за да може да се противодейства. В момента при това противопоставяне аз не мога да си представя как ще работят институциите при тази лична борба. Подобна фиксация върху личността на главния прокурор е в ущърб на националната сигурност, а трябва да се търси институционален подход. Когато говорим за съдебна реформа, не можем да кажем, че съдебната реформа минава само със закриване на спецправосъдието, а трябва да има цялостна пътна карта за промените, които трябва да бъдат направени", поясни той.