Ставаме свидетели на политическа криза от нов тип. Този път тя парализира институциите и властта в държавата. Правителствената коалиция дори и в оставка продължава парадоксално да се разпада. Белегът на това управление се превърна в негов основен враг. Събирането на идеологически несъвместими партии логично, но трагично обезсилва държавата.

Правителството на практика взема решения, от които се отричат половината министри. Президентът от предпоставка за изграждане на четворната коалиция, се превърна в най-реалната и пречка.

Премиер и президент се разминават в информацията си, както от службите, така и от заседанието на КСНС. Това говори или че някой от двамата не е информиран, или че умишлено прикрива информация – и двете са тежки управленски проблеми.

Партиите в коалицията се разцепиха на два непримиримо враждуващи лагера. НС се използва вече за арена на предизборни битки и мнозинствата, които се сформират там нямат потенциал да се превърнат в стабилна коалиция, макар че в случая с македонското вето видяхме смисъла и силата на евроатлантическото мнозинство, което единствено в тази безпрецедентна криза прояви здрав разум и воля в полза на Балканите и ЕС. Но то е атакувано ежедневно от егоистични, партийни позиции на безотговорни и неопитни лидери или от съвсем обмислени гео-стратегически интереси, които целят провал на изграждане на управление от европейски тип.

Държавата се обезсилва и това отваря вратите на България пред организираната престъпност и чуждите нездрави интереси. Корупцията под формата на рекет и лобирането за интересите на Кремъл започват видимо да нарастват в бизнеса, обществото и институциите.

Изходът очевидно вече се търси в предсрочни парламентарни избори, но те минават през служебната власт на Радев, която ще бъде отново използвана за личните политически амбиции на президента.

Президентът днес, когато коментира поредната драма с изгонването на руските дипломати, звучеше сравнително меко, защото говореше от политическия терен на срещата на НАТО в Мадрид. Когато се върне обаче със сигурност ще доразбие с всички сили кабинета Петков и ще поеме изпълнителната власт, триумфиращ над жалките останки на четворната коалиция.

Сценариите за България са два - или се задълбочава партийното противопоставяне и неспособността да се изгради относително стабилна управленска коалиция с дългосрочни цели, базирана на евроатлантически принципи, която да изолира от властта прокремълски „възраждания“, „възходи“ и социалисти, или политическата класа ще се провали за пореден път пред очите на вече изтощеното ни и с право отегчено общество.

Тогава вече Радев ще има основанието, атмосферата и легитимността да ни предложи неговия режим, в който демокрацията ще е представена като враг на държавата. Режим, в който властта институционално ще е концентрирана в Радев, а България ще попадне в модернизираната от Путин версия на геополитическата орбита, в която бяхме по времето на комунизма.

--------------------

Цветанка Андреева, политолог. Анализът е направен специално за БГНЕС