Неуместното партниране между партии с различни идеологии, липсата на единна доведе до тежки вътрешно-коалиционни конфликти. Опитът да бъдат замаскирани проблемите на това управление, като се внуши, че атаката за свалянето на правителството идва от Кремъл е неуместен. Не може да се разчита на дълъг жизнен хоризонт, когато властта ще се крепи на отцепници, които спасяват себе си в краткосрочен план.

Най-близката аналогия с днешната политическа криза е с кабинета „Борисов 2“, когато част от коалиционния партньор РБ разпадна управлението отвътре. И сега управлението се самосвали, като девалвира собствените са усилия и видя врага в довчерашния си партньор. И сега обещанията за съдебна реформа потънаха в обвинения и скандали.

Компрометирането на тази коалиция започна със самото й създаване. Неуместното партниране между партии с различни идеологии, липсата на единна управленска и стратегическа цел, на кадрова съвместимост и най-вече на легитимност защо искат заедно да управляват доведе до тежки вътрешно-коалиционни конфликти. Мандатоносителят „Продължаваме промяната“ стъпи на анти-ГЕРБ реториката, за да обедини иначе несъвместими политически субекти още в рамките на служебния кабинет.

По време на властта на Радев това вършеше работа. Целият предизборен PR обещаваше битка с корупцията, разправа и съдебна реформа. По време на управлението точно тези цели катастрофираха в незаконни арести, стряскащи демократичните критерии идеи за закони тип БГ „Манитски“ или превръщането на КПКОНПИ в партийна прокуратура.

Като кулминация на вместо независими съдебни институции представлявани от авторитетни хора отдалечени от политиката, властта предложи собственото си политическото острие за ръководител на антикорупционна комисия. Бойко Рашков е напълно неприемлив за този пост не само като биография, свързана с БСП, но и като порочна управленска практика. Той използваше репресивната власт на МВР за разправа с политически противници. Чрез служебната си власт той изпълни политически поръчки, като пряко се намеси в предизборните кампании в полза на Радев за втори мандат и в полза на победата на ПП в парламентарните избори.

Опитът да бъдат замаскирани проблемите на това управление, като се внуши, че атаката за свалянето на правителството идва от Кремъл е неуместен. Скандалите, споровете за разпределението на ресурсите вътре във властта и несправянето с икономическата криза не могат да бъдат опаковани като отстояване на евро-атлантически ценности. Идеологемата, че това правителство беше/е евроатлантическо, е вече несъстоятелна. Нито по отношение на РС Македония, нито по отношение на Украйна, властта не прояви подобна воля.

Не беше евроатлантизъм да не се даде оръжие на Украйна и да не се използват програмите, за да се обнови собственото ни въоръжение по стандартите на НАТО. Не беше евроатлантизъм да не се допуснат съюзнически войски и да се превърнем в слабото звено на Източния фланг. Този кабинет се съобрази с исканията и условията, поставени от Нинова и Стефан Янев.

Геополитическото предизвикателство пред България днес изисква коалирането на партиите от съществуващото евро-атлантическо мнозинство, а не търсене на гаранции за властово оцеляване от БСП, популисти или ренегати.

Не може да се разчита на дълъг жизнен хоризонт, когато властта ще се крепи на отцепници, които спасяват себе си в краткосрочен план. Напускащите ИТН очевидно имат силен инстинкт за лично оцеляване, но са напълно лишени от политически усет за да убедят решаващ брой депутати да ги последват и да завладеят властта отново. Очевидна е липсата на политическа аргументация и харизма в петимата. Опасявам се, че съответстват на обявеното от ПП търсене на депутати за мнозинство – „с правилна мотивация“ и „готови да се пазарят“. /БГНЕС