Докато зам. министър-председателят по ефективно управление Калина Константинова обяснява как в Плана за възстановяване и устойчивост са предвидени 100 млн. лева за дигитализация на Български пощи, така 4-ти ден не успяват да се справят с хакерската атака над пощите.

Българските пенсионери не могат да получат както пенсиите си, така и предвидените добавки за Великден. Но не само, преустановени са и плащанията и преводите през тях, както и плащането на сметки- ток, вода и парно.

При всички критични за националната сигурност системи следва да се спазва принципът за поддържане на съответните ресурси от второ ниво, които могат да осигурят възможността за бързо възстановяване на атакуваните системи. За целта следва да има бекъп сървъри с инсталирано и готово за пускане в експлоатация основно софтуерно ядро на системата, както и мигриране на данни, от последния наличен бекъп на бази данни. Подобно стартиране не би следвало да отнема повече от няколко часа.

В случая са актуални въпросите: Има ли подобно обезпечение? Ако има, защо не е преминато към бекъп системата? Ако няма - защо е допуснато да се стигне до подобна ситуация?, имайки предвид заявката, която дадоха в началото на мандата си новите управляващи за въвеждането на електронно управление и дигитализация.

Осигуряват се над 100 милиона лева за обновления, но е важно за какви точно цели ще бъдат реализирани. Ако инвестициите са само за компютърните терминали на служителите, това не решава по никакъв начин проблемът с наличието на обезпечение на системата на „Български пощи“ ЕАД, в случай на хакерска атака или критичен проблем в системата.

Лесното решение е да се наливат средства за добиване на публично оправдание, относно извършването на някакви дейности по възникнал проблем и неговия публичен отзвук, но заявката на българското правителство бе, че ще се решават проблемите на електронното управление. Този подход няма да осигури крайно решение, а само моментен PR и то по притеснително познатия подход, който самите управляващи неистово критикуват вече повече от 2 години - и в качеството си на участници в служебните правителства и като част от коалиционното правителство.

До момента като реакция на киберзаплахите виждаме само абонирането на отделни институционални сайтове към платени облачни услуги за филтриране на достъпа и ограничаване на атаки с отказ от услуга (DDOS). Това е нелоша практика, но на ниво фирмена политика, а не защита на национално ниво.

Заявките звучаха добре, но вече след 100 дни управление, реалността от липсата на адекватна към задачите експертиза в правителството контрастира твърде фрапиращо.

Това ли е промяната, за която обещаваха днешните управляващи?

Ще започнат ли да работят в полза на българското общество или ще направят всичко възможно само да усвоят европейските средства, а след тях ще останат само обещанията?