„Кабинетът и парламентът държат властта върху процедурата за гласуване, а отговорността се прехвърля изцяло и само върху Централната избирателна комисия. Това е ненормална ситуация и на нея реагира председателят на комисията“.

Това заяви за БГНЕС социологът и бивш говорител на ЦИК Цветозар Томов.
Според него днешната оставка на ръководителя на избирателната комисия Стефка Стоева ясно показва нейното несъгласие със законодателната рамка на машинното гласуване.

„Аз намирам за напълно основателни мотивите на г-жа Стефка Стоева да извърши този акт. Не че подаването на оставка от председателя ще реши проблема, но се надявам да заостри публичното внимание върху това, което се прави. Върху тази игра с изборното законодателство, която в момента тече“, смята Томов.

Според експерта, проблемите около машинното гласуване са няколко.
„Изборният кодекс в сегашния си вид не дава възможност да се направи избор на устройства за машинно гласуване. Има текстове, които могат да бъдат изпълнени само ако се закупят машини за директно записване на вота. Точно тези машини, които са по-слабо разпространени в света и се считат за по-опасни от гледна точка на възможностите да се внедри зловреден софтуер. С други думи, са по-опасни от гледна точка на сигурността на вота. За това се говори от години, но тези текстове никой не иска да ги пипа в закона“, обясни Цветозар Томов.

„Не е ясно дали ще има едновременно и хартиено гласуване в тези секции, в които е предвидено да има машинно гласуване. В сега действащия Изборен кодекс това не се допуска, но в проекта за изменението и допълнението му се допуска. Това са две съвършено различни ситуации и ЦИК, съвсем естествено, не може да реши как да действа, без да е ясно коя от двете ситуации ще се осъществи на практика. Това я обрича на бездействие в един период, в който обществото справедливо се нахвърля срещу нея за това, че не се придвижва нищо по отношение на машинния вот“, допълни още той.

Томов коментира още, че нормата на закона не позволява дори машинен вот при избори за Велико Народното събрание, намерение за свикване на което заявиха управляващите. „В това отношение ЦИК е поставена между чука и наковалнята. Ако закупи машини за гласуване сега, а първите избори, които се проведат, са за Велико Народно събрание, то там не е предвидено машинно гласуване. Дори това не е ясно“, обобщи той.

Цветозар Томов е категоричен, че за преодоляването на всички неясноти е необходимо да се отговори на няколко въпроса.

„В кои избори ще има машинно гласуване и доколко тази технология ще стане основна в българския изборен процес? На този въпрос няма еднозначен отговор, за едни избори се предвижда, за други – не. Какви устройства да бъдат закупени? В света има два типа, които най-често се използват. Най-използвани са т. нар. системи за оптично сканиране. Нашият закон в сегашния си вид не допуска да бъдат закупени такива устройства. Устройствата за директно записване на вота, които единствено позволява законът да бъдат закупени, са довели до скандали и провали на изборния процес на много места в света. Следва въпросът за сигурността и сертифицирането на тези устройства. След това стигаме до логистиката и съхранението. Разходите по съхранението, както показва световната практика, надвишава около един и половина пъти цената за закупуването. Досега всичко това винаги се е оставяло за последния момент и винаги се е налагало да се наемат машини за гласуване, от един и същи изпълнител, които са морално остарели и несигурни. За пореден път вървим към такава ситуация“, смята още Томов.