В огорчението на патриарх Кирил от "реториката на българските власти за ролята на Русия в Освободителната война" има важен подтекст: ние дължим признателност на Империята, а не на нейните поданици, пролели кръвта си на нашите земи. Това написа във Фейсбук Цветозар Томов,  социолог и университетски преподавател.
 
Именно затова имперският свещенослужител се дразни от споменаването на поляци, литовци, финландци и го схваща като приравняване на приноса на Русия с този на Полша, Литва, Финландия.
 
Този подтекст, изглежда, е много точно схванат от президента Румен Радев: "Така както църквата се бори за душата на всеки човек, така и ние сме признателни към паметта на всеки воин, сражавал се в руската армия под знамената на император Александър II и загинал за българската свобода, независимо от неговата националност".
 
Остава този въпрос да бъде изкаран на повърхността, без излишна дипломатичност, каквато днешните руски имперски власти не проявяват спрямо нас: няма за какво да сме признателни на една империя, но тачим паметта на хората, загинали за нашата свобода под нейните знамена.