Анализ на AFP

През 2023 г. триумфиращи руски наемници помагаха на армията да възстанови контрола си в северната част на Мали - ключов елемент от руската стратегия в Западна Африка.

Три години по-късно ситуацията се обръща срещу Москва, чийто имидж е накърнен от неспособността ѝ да защити военната хунта и символичния град Кидал по време на безпрецедентните бунтовнически атаки през уикенда.

Русия трябва да се изтегли „от цялото Мали“, заяви в Париж говорителят на туарегските бунтовници от Фронта за освобождение на Азавад (FLA) Мохамед Елмаулуд Рамадан, оказвайки натиск върху между 2500 и 3500 руски паравоенни, подкрепящи малийските власти срещу въоръжените групировки.

FLA, съюзник на джихадистката Група за подкрепа на исляма и мюсюлманите (JNIM, свързана с „Ал Кайда“), нанесе тежък удар на хунтата, като на 25 април започна серия от нападения, достигнали до покрайнините на столицата Бамако, които се превърнаха в неблагоприятен сценарий за руските сили в страната.

Нападателите са убили министъра на отбраната Садио Камара, смятан за основен архитект на проруската стратегическа ориентация на Мали след идването на военните на власт през 2020 г.

FLA си върна и контрола над Кидал - ключов северен град и историческа крепост на туарегите.

През ноември 2023 г. руски бойци, тогава действащи под знамето на паравоенната група „Вагнер“, помогнаха на армията да си върне града от FLA. Този успех бе широко приветстван от населението и изтъкван от властите, които обещаваха възстановяване на мира и държавния контрол.

Отстъпление и съмнения в руската роля

Три години по-късно обаче руските сили, вече под шапката на „Африканския корпус“ - структура, по-пряко контролирана от Кремъл - се изтеглиха от Кидал на 26 април след споразумение с FLA, целящо да се избегне кръвопролитие.

„Кадрите на руски бойци, изведени от Кидал след преговори, със сигурност ще подкопаят имиджа на групата като надежден партньор в сигурността“, смята Нина Вилен от белгийския институт „Егмонт“. Това се отнася не само за Мали, но и за Буркина Фасо и Нигер, които също се ориентираха към Москва.

Лидерът на малийската хунта генерал Асими Гоита, който не се появи публично три дни след атаките, отново се показа на 28 април в компанията на руския посланик, уверил го, че Русия ще остане „приятел на Мали“.

„Искам да подчертая качеството на сътрудничеството с нашите стратегически партньори, особено с Руската федерация“, заяви Гоита.

Част от анализаторите обаче виждат в това само демонстрация за пред публиката.

„Нито Гоита, нито членовете на военния съвет вече имат доверие на руснаците“, смята Хасни Абиди от Центъра за изследвания на арабския и средиземноморския свят в Женева.

„Руснаците ни предадоха“, заяви малийски представител.

През последната година свидетелства сочат за нарастващо напрежение между малийските войници и руските бойци, като всяка страна обвинява другата в слабост срещу все по-агресивните бунтовници.

Стратегически грешки и промяна в подхода

Според руския военен експерт Сергей Елединов и Бамако, и Москва „са подценили дълбочината на конфликта и ограниченията на чисто военния подход“.

„По времето на ‘Вагнер’ бойците действаха много по-агресивно заедно с малийците и това се оценяваше. ‘Африка корпус’ е по-сдържан и се фокусира върху защита, обучение и отбрана“, отбелязва Лу Озбърн от организацията All Eyes on Wagner.

Дженабу Сисе от Фондацията за стратегически изследвания посочва, че е имало „наивност от страна на Бамако да смята, че войната може да бъде спечелена само с повече дронове или войници“.

Руските сили, както и малийската армия, често са обвинявани в тежки нарушения срещу цивилни. Освен това им се приписва стремеж да защитават основно региони с природни ресурси, като златните мини, за сметка на по-уязвими райони.

Възможно изтегляне и нова реалност

В новите условия, които дори Москва признава за „трудни“, анализатори очакват изтегляне на руски сили от северната и централната част на страната - условие, поставено от FLA в рамките на споразумението за Кидал.

„Без руската подкрепа малийската армия няма шанс да си върне контрола над Севера“, подчертава Абиди.

В бъдеще „Африка корпус“ може да се съсредоточи върху защитата на Бамако и ключови обекти като летището, смята Улф Ласинг от фондация „Конрад Аденауер“.

Повечето наблюдатели не очакват Русия да напусне напълно Мали, където властта все още контролира столицата и основните военни обекти.

Бързо изтегляне би било „сериозен удар по имиджа“ на Москва, която в Африка разчита силно на държавите от Алианса на Сахел (Мали, Буркина Фасо и Нигер), отбелязва Сисе.

Наложената от последните атаки нова реалност обаче изисква адаптация: противниците на военните режими започват да се координират и обединяват, а съществува риск този модел да се разпространи и в съседните държави, които също разчитат на руска подкрепа. | БГНЕС