Новият алианс на Турция, Саудитска Арабия и Пакистан на фона на конфликта в Близкия изток

Коментарен анализ на The Jerusalem Post, публикуван от автора Сет Дж. Францман, разглежда новото трилатерално отбранително споразумение между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан, подписано на 7 август 2026 година, и неговите потенциални последици за регионалния ред в Близкия изток и позицията на Израел

Според материала така нареченото „Мека съвместно отбранително споразумение“ - сключено в разгара на регионалното напрежение, свързано с конфликта между САЩ, Израел и Иран - предвижда, че въоръжена атака срещу която и да е от 3-те държави ще се разглежда като атака срещу всички, по подобие на клаузата за колективна отбрана по член 5 на НАТО, и включва съвместни военни учения и задълбочено сътрудничество в отбранителната индустрия.

Авторът отбелязва, че Египет, макар и близък съюзник на Саудитска Арабия, е бил изключен от споразумението, а в Израел се появяват гласове, изразяващи опасения, че обединяването на мощни сунитски държави би могло да сигнализира за бъдеща опозиция срещу страната.

Анализът съпоставя новия пакт с Авраамовите споразумения между Израел, ОАЕ, Бахрейн и Мароко, отбелязали шестата си годишнина тази година, определяйки двете инициативи като различни, но не непременно взаимно изключващи се модели за регионално сътрудничество - единият фокусиран върху нормализация и икономическо партньорство, другият върху военна колективна отбрана.

Цитирано е изявление на Джаред Кушнър, ключова фигура зад Авраамовите споразумения, който подчерта необходимостта от отхвърляне на конвенционалното мислене в полза на общи интереси и партньорства в региона.

Авторът изразява мнение, че войнствената реторика в Израел спрямо Сирия предизвиква загриженост в Анкара, Рияд и Вашингтон, и предупреждава, че ако Израел не намери начин да отговори на очакванията на Саудитска Арабия относно палестинския въпрос, страната би могла да пропусне възможността за нормализиране на отношенията, докато Рияд се насочва към алтернативни партньорства.

В заключение материалът очертава възможен сценарий, при който регионалната сигурност чрез новия отбранителен пакт и икономическото сближаване чрез Авраамовите споразумения биха могли да се допълват взаимно, макар реализацията на подобна визия да зависи от развитието на конфликта в Газа и бъдещата позиция на Иран./БГНЕС