Турция навлиза все по-навътре в орбитата на Путин. В това няма нищо лошо, точно обратното: напълно легитимно е Турция да си набави собствена противоракетна система. Проблемът е друг: тактическите игрички на Ердоган. И отдалечаването на Турция от Запада.

Тъй като не разполага със собствена противоракетна система, в миналото Турция вече се е възползвала от съдействието на НАТО. Германският Бундесвер също е давал своя принос. Затова е напълно легитимно, че сега Анкара иска да си набави собствена противоракетна система. Това дори е в интерес на НАТО, тъй като неспокойният южен фланг би трябвало да бъде максимално подсигурен. Но Ердоган превръща това начинание в едно тактическо надиграване, което на финала може и да навреди на НАТО.

Придобивайки руската противоракетна система S-400, Турция не само разхлабва връзката си с Алианса в една толкова значима във военен план сфера, но и навлиза още по-навътре в геополитическата орбита на Путин, към която, както е известно, се числи и Иран. Досега не е имало страна-членка на НАТО, която да се присъединява към подобна ос. Ергодан очевидно разглежда тази акция като мъдър ход, като един вид шпагат между Америка и Русия. В действителност обаче той прави голяма крачка встрани от пътя към Запада. С други думи: вреди на НАТО се нанасят не само във Вашингтон.

Николас Бусе, Frankfurter Allgemeine Zeitung
(Коментарът е публикуван в Дойче веле)
www.faz.net