Сред най-критичните теми в турската външна политика са трагичните събития около погромите над арменците в Османската империя /1915 г./, които едни държави определят като"арменски геноцид", а други като "арменски кланета", предаде БТА.

Според едни източници става дума за около 1 млн. арменци, а според други дори са повече.

Като правоприемник на Османската империя, Турция не отрича избиването на 300 000 до 500 000 арменци по време на Първата световна война, но категорично отказва да приеме това за геноцид. Турция отрича да е извършван целенасочен опит за унищожаване на арменската нация, тъй като много мюсюлмани също са загинали по време на Първата световна война и последвалия разпад на Османската империя, поради което действията по време на война не могат да се нарекат "геноцид". В турската терминология битува определението "Арменски събития".

Въпреки изминалото време темата продължава да е болезнена и от време на време предизвиква дори междуправителствени конфликти, особено около годишнините, които се отбелязват през месец април.

Бившият френски президент Никола Саркози навремето дори прокара закон, който предвиждаше затвор за всеки, който отрича арменския геноцид.

Американските президенти, за разлика от европейците начело с Макрон, не използват думата геноцид, когато говорят за събитията. Доналд Тръмп ги определя като "Голямото нещастие", също като предшественика си Барак Обама, в същото време обаче американският Конгрес прие резолюция за геноцид над арменците.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган още през 2014 г. /тогава в качеството си на премиер / за пръв път поднесе съболезнователно послание към внуците на загиналите "по време на събитията от 1915 г." османски арменци.

Тези дни проблемът бе внесен в дневния ред на заседание на Висшия консултативен съвет, ръководен от Ердоган.

На заседанието е било одобрено създаването на нова "Независима гражданска структура", чиято цел ще е да разработва и прилага стратегии срещу "аргументите за т.н. геноцид", както и да се осигури по-широк достъп в международен план на аргументите на Турция по тези въпроси.

Един от основните аргументи на Турция е този за оценяване на събитията в исторически аспект от експерти по история. Както и за отварянето на архивите във всички заинтересовани страни.

Автори на новата структура са Джемил Чичек, бивш председател на Меджлиса, и президентският главен съветник Сейит Сертчелик.

Проблемът има не само политически аспекти, но включва културни, исторически, юридически, пропагандни измерения, което налага цялостното им разглеждане в една обща структура. Тя ще бъде независима от правителството и държавата и ще се занимава само с тези проблеми, се посочва в мотивите.

Преди това оторизиран по арменските въпроси бе Съветът за турска история начело с Юсуф Халачоглу. Но същият премина в опозиционната "Добра партия" на Мерал Акшенер.