Подпури върху новата живописна изложба на Цвета Марова в галерия Arsenal of art, Пловдив (21 май – 10 юни 2020)
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Какво вижда дадена мравка, когато гледа слон отблизо?
Същото, което вижда и човечеството, когато гледа Вселената с микроскоп – ту бисерни зрънца да се търкулват, ту грозни вируси да щъкат заплашително.
Но ние, хората, все пак сме с една надежда напред от мравките, защото имаме сред нас творците си. Сетивата им са могъщи скенери, които събират вселенските парчета и един ден…..все някой ден…..ще ги сглобят.
Да, непременно трябва, защото слонското на слона не е в частите, а в цялото на частите, което се състои от части на цялото, събрани в цели части.
От години и художничката Цвета Марова събира парчета Вселена.
Цветни, експресивни, живодишащи, дори - животодишащи, те се трупат. Вече е задръстила къщата, така че преливат от прозорците към разни изложбени зали и човешки къщи.
Много ѝ приляга тази работа – самата Цвета е като силно опъната струна и, макар да не разбира изобщо от математика, тя съвсем математически вибрира на квантово ниво в странни цветове и форми, които се разливат по платната.
В сегашния случай – и по хартиите, защото в новата си изложба Цвета смесва акрил с акварел и други техники, за да може по-добре да се разгърне, а публиката да изпита повече радост и наслада. Или поне - да погледне нанякъде през нейните винаги широко затворени очи.
През тях се виждат много неща, но най-вече – части от цветното на Цвета. Те, кой знае как и защо, са части и от важното изкуство да се постига напредък чрез разглеждане на слонове с микроскоп.
Да живеят всички творци, които го могат!
Честит празник!
Още от Арт Фактор
Личният дневник на папа Франциск излиза на бял свят
Откровенията на един от водачите на Римокатолическата църква ще бъдат публикувани в 94 държави
Sofia DocuMental представя филма, триумфирал във Венеция, който Израел обяви за „предателство“
Документалният филм „Naza“ идва в България по-малко от месец след световната си премиера във Венеция, където е посрещнат с 25-минутни овации на крака и получава Специалната награда на журито
„Мислех, че е шега“: Галин Стоев за „Нина Роза“ – филм за България, който Канада предложи за „Оскар“
"Българите са трогнати от филма поради простия факт, че някой от много далеч ни поглежда отстрани и се опитва да ни разкаже такива, каквито на самите нас понякога ни е много трудно да се видим“