16 февруари

Църквата почита днес св. мъченици Памфил и Порфирий и дружината им. 

Презвитер Памфил живял в Кесария в началото на ІV век. Целият му живот бил посветен на бог и ближните. Живеел твърде бедно, защото всичко раздавал на сиромаси.

Той неуморно се трудел да сравнява ръкописите на Св. Писание. По онова време текстът на Св. Писание бил твърде повреден от преписвачите. Памфил грижливо се занимавал с поправянето му. Благодарение на неговите трудове и грижи била събрана в Кесария голяма библиотека от духовни книги.

Във време на гонението, възникнало при Диоклетиан, той увещавал и ободрявал християните мъжествено да стоят в изповеданието на вярата. За гонителите не могъл да остане незабелязан светият мъж, който така много се бил потрудил за славата Божия. Те го хванали и подложили на най-тежки изтезания, като се стараели да го склонят да се отрече от вярата. Но Памфил изтърпял мъжествено изтезанията и след това бил затворен в тъмница. Заедно с него били затворени дякон Валент и Павел, който и по-рано страдал за вярата си в Христа.

Минали две години, а изповедниците все още били в тъмница. Управителят запитал Памфил, Валент и Павел готови ли са сега да се покорят на царската повеля, но като получил отговор, че не изоставят вярата си, заповядал да отсекат главите им с меч.

Отвели светите изповедници на смърт. В това време един 18-годишен юноша, на име Порфирий, слуга и възпитаник на презвитер Памфил, се явил пред управителя, като искал позволение да вземе телата на светите мъченици, за да ги погребе. Управителят го попитал за вярата му. Той заявил безстрашно, че вярва в Христа. Подложили го на страшни изтезания, като искали да изтръгнат от него отречение. Юношата търпял всичко с изумителна твърдост: не чули от него ни вик, ни стон. Най-после го обесили и разпалили под него огън; пламъкът го обхванал. Той с лице, сияещо от радост, призовал името на Исуса и предал Богу чистата си душа.

Един войник на име Селевк, който бил свидетел на убиването на Порфирий, отишъл да съобщи това на Памфил. Той го заварил да прави последната си молитва, преди да наведе главата си под меча. Като чул за славната смърт на своя възпитаник, той поблагодарил на Бога, целунал Селевк и радостно посрещнал смъртта.