Съвместно проучване на китайски и американски учени разкрива как масивно изпускане на въглерод преди 56 милиона години е повлияло на химическия състав на океана - в изводите си от изследването учените отправят предупреждение за критични последици от съвременните климатични промени.

Проучването, публикувано наскоро в списание Nature Geoscience, е проведено съвместно от изследователи от Пекинския университет, Държавния университет в Пенсилвания, Калифорнийския университет в Ривърсайд и други научни институти.

Екипът реконструира състоянието на окисляването на океаните по време на палеоценско-еоценския термичен максимум (PETM) - климатично събитие, характеризиращо се със значително повишаване на глобалните температури и сериозни смущения в екосистемите. Изследването е открило поразителни паралели между окисляването на океаните по време на PETM и настоящите тенденции, причинени от повишаването на въглеродния диоксид в атмосферата.

По време на PETM рязкото увеличаване на въглеродните емисии е довело до рязко понижаване на рН на океаните, което е намалило наличието на карбонатни йони, необходими на морските организми за образуване на черупки - критичен компонент за съхраняването на въглерода в океаните.

Използвайки асимилация на палеоклиматични данни, съчетаваща прокси записи със симулации на модели на земната система, изследователите са реконструирали промените в химическия състав на карбонатите в океана. Те са изчислили, че нивата на въглеродния диоксид в атмосферата са се повишили от 890 частици на милион (ppm) до 1980 ppm по време на PETM, което е било придружено от средно пониженаване на океанското pH с 0,46 единици.

„Тези открития са ясно предупреждение за бъдещето“, посочва Ли Минсун, професор в Пекинския университет. Той допълва, че спадът на рН в океаните по време на PETM много наподобява съвременните прогнози при сценарии с високи емисии.

Ли отбеляза, че сегашното темпо на продуциране на въглеродни емисии е много по-бързо, отколкото по време на PETM, което представлява сериозна заплаха за морските екосистеми и биоразнообразието.

„PETM, който е продължил около 200 000 години, представлява естествен аналог на това, което неконтролираните въглеродни емисии могат да причинят днес. Ускорените емисии, с които се сблъскваме днес, представляват още по-голяма, дългосрочна заплаха за морския живот, особено в уязвими региони като Арктика“, каза още Ли.

Според изследователите констатациите изтъкват трайните последици от повишените въглеродни емисии и спешната необходимост от действия в областта на климата за защита на здравето на океаните и глобалното биоразнообразие. /БГНЕС