Древните маи са се гордеели изключително много със зъбите си. Дълго преди европейците да започнат да запълват кариесите си със злато, хората в Мезоамерика са имали усмивки, украсени със скъпоценни камъни от нефрит, тюркоаз, злато, джет (черен кехлибар – бел. ред.) или хематит.

Мъже или жени, богати или бедни, изглежда, че много хора са посещавали зъболекар, за да си пробият зъбите и да ги напълнят със скъпоценни камъни или минерали.

Инкрустациите щели да останат за цял живот и вероятно са имали духовно значение. Но по това време блясъкът по зъбите може да не е бил чисто естетически.

Нови изследвания на цимента, използван за залепване на скъпоценни камъни към зъбите на маите, подчертават няколко потенциални хигиенни и терапевтични свойства.

Не само, че циментът е бил изключително лепкав (задържал е скъпоценния камък на мястото му повече от хиляда години), но и съставките му имат потенциала да се борят с кариеса и да намаляват възпаленията и инфекциите в устата, става ясно от публикувано в „Journal of Archaeological Science” изследване.

Богатата смес от органични компоненти кара археолозите да смятат, че циментоподобното вещество не е било използвано само като отблъскващо водата лепило.

Вместо това прикрепването на малки камъни към резците и кучешките зъби в ранна възраст може да е било с цел известна защита срещу кариеси.

Пробиването за поставяне на тези камъни в зъба е било извършвано толкова умело, че рядко е засягало пулпата от нерви и кръвоносни съдове в центъра.

Древните зъби, анализирани в проучването, произхождат от три археологически обекта на маите в Гватемала, Белиз и Хондурас, а индивидите, на които са принадлежали зъбите, не изглежда да са били от елита.

В уплътнителите, използвани за прикрепване на скъпоценните камъни към зъбите, изследователите идентифицирали 150 органични молекули, които обикновено се срещат в растителните смоли. В зависимост от това, откъде идва зъбът на полуостров Юкатан, всяка смес имала малко по-различен състав, но основните съставки до голяма степен били едни и същи.

В повечето дентални цименти се открити съединения, свързани с катран от борово дърво, за които се смята, че имат антибактериални свойства. В два от осемте зъба са открити остатъци от склереолид - растително съединение с антибактериални и противогъбични свойства. То често се използва и в парфюмерийната индустрия, тъй като мирише доста приятно.

Етерични масла от растения от семейството на ментата също се често срещани в уплътнителите, което предполага потенциален противовъзпалителен ефект.

Констатациите не са съвсем неочаквани. Съществуват многобройни доказателства, които сочат, че зъбната хигиена е била възприемана сериозно от древните маи. Хората от тази цивилизация редовно са полирали зъбите си, а при поява на кариес, изглежда, зъбите са били изваждани.

Тези терапевтични практики в стоматологията обаче са били исторически засенчени от по-бляскавите украшения по онова време. Краищата на зъбите на маите често са били изпилявани в заострени форми, а след това са инкрустирани със скъпоценни камъни. В миналото това се свързваше единствено с ритуални или естетически причини.

Зъболечението на маите очевидно е било форма на изкуство, но новите открития показват, че широкото използване на модификации на зъбите може да е имало за цел нещо повече от красота.

Фактът, че много хора са се подлагали на този вид лечение, също подсказва, че то не е непременно отражение на социалния статус на човека.

"Въпреки че смесите са били едновременно сложни и ефективни при осигуряването на дълготрайни зъбни обтурации, проучените останки на лицата, от които са взети проби, показва, че това не са били представители на елита, а че широк кръг от обществото на маите се е възползвал от опита на лицата, които са произвеждали тези лепила", пишат авторите на проучването. /БГНЕС