Има опасност да бъде нарушен процесът на фотосинтеза на Земята, което ще доведе до изчерпване на кислорода в световен мащаб
Нивата на кислород в световните океани са намалели с приблизително 2% от 1960 г. до 2010 г. Спадът се дължи до голяма степен на климатичните промени, въпреки че към този проблем се добавят и други човешки дейности, като оттичането на отпадъци от фермите във водните пътища, според Енерджи Скептик.
Повишаването на температурата на водата в световните океани с около 6 градуса по Целзий - което според някои учени може да се случи през 2100 г. - може да спре производството на кислород от фитопланктона, като наруши процеса на фотосинтеза, предава БГНЕС.
Около 2/3 от общия атмосферен кислород на планетата се произвежда от океанския фитопланктон. Прекратяването на тази дейност ще доведе до изчерпване на атмосферния кислород в световен мащаб, което ще доведе до масово измиране на хора и други същества.
„Световните океани се задъхват“, твърди доклад, публикуван в събота на годишните глобални преговори за климата в Мадрид. Докладът представлява обединените усилия на 67 учени от 17 държави и бе публикуван от Международния съюз за опазване на природата.
Той установява, че нивата на кислород в световните океани са намалели с приблизително 2% между 1960 и 2010 г. Спадът, наречен дезоксигенация, се дължи до голяма степен на изменението на климата, въпреки че други човешки дейности също допринасят за проблема.
Един пример е така нареченото оттичане на различни продукти, когато прекалено много вещества от торове, използвани в стопанствата и тревните площи, се оттичат във водни пътища.
Водата задържа по-малко кислород по обем, отколкото въздуха. И с увеличаване на температурите на океана, по-топлата вода не може да побере толкова газ, включително кислород, колкото по-хладната вода.
Затоплящите се температури влияят също върху способността на океанската вода за смесване, така че кислородът, погълнат от горния слой, не попада в дълбокия океан. А наличният кислород се изразходва по-бързо, защото морският живот използва повече кислород, когато температурите са по-топли.
„Спадът може да не изглежда значителен, защото „ние сякаш сме заобиколени от много кислород и не смятаме, че малките загуби на кислород ни влияят“, казва Дан Лафоли, главен съветник по световната морска и полярна програма на Съюза за опазване и редактор на доклада. „Но ако се опитаме да се изкачим на връх Еверест без кислород, ще дойде момент, при който 2-процентната загуба на кислород в нашата среда ще има много голямо значение.“
„Кислородът в океана не е равномерно разпределен“, добави той. Проучване в списание „Science“, например, установява, че кислородът във водата в някои части на тропиците е намалял с 40 до 50 процента.
Виждаме това по крайбрежието на Калифорния с тези масови измирания на риба като най-драматичният пример за този вид дезоксигенация на крайбрежния океан. Според д-р Лафоли, ако топлината, абсорбирана от океаните след 1955 г., вместо това е отишла в по-ниските нива на атмосферата, температурите на сушата биха били по-топли с 65 градуса по Фаренхайт или 36 градуса по Целзий.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации