Учени на крачка от реален диалог с животните: Изследователка разчела езика на птиците

Значителен научен пробив в разбирането на езика на животните бе отличен с престижна награда на стойност 100 000 долара (приблизително 87 700 евро), съобщава авторитетното британско издание „Гардиън“.

Изследователката Джули Ели от Калифорнийския университет в Бъркли получи високото признание за своята пионерска работа по декодирането на вокализациите при птиците – постижение, което проправя пътя към осъществяването на двупосочна комуникация между хората и представителите на фауната.

Джули Ели, която е лауреат на наградата „Колър-Дулитъл“ за 2026 г., е успяла успешно да идентифицира единадесетте основни звука, използвани от зебровата чинка – вид дребна птица, отличаваща се с изключителна гласовитост. Чрез задълбочен анализ на тези вокализации тя е определила точното им значение, разкривайки комуникационна система, която е далеч по-структурирана, отколкото научната общност е предполагала досега.

Научният труд на изследователката доказва по категоричен начин, че тези птици притежават способността да оповестяват своята идентичност и намерения за действие, като същевременно разпознават своите събратя чрез специфични за всеки индивид вокални подписи.

За постигането на този резултат Джули Ели е посветила над десет години в непрекъснато наблюдение и акустичен запис на звуците, издавани от обектите на нейното изследване. Впоследствие тя е класифицирала тези напеви в зависимост от контекста на ситуациите и конкретните индивиди, след което е приложила иновативни алгоритми за машинно обучение, за да анализира механизмите на кодиране на информацията в рамките на вокализациите.

Семантичното значение доминира над акустичния сигнал

С цел верификация на своите констатации, американският учен е провела поредица от поведенчески експерименти. При един от тях птиците са имали възможност самостоятелно да задействат възпроизвеждането на различни звукови сигнали посредством натискането на бутон. Част от звуците са били обвързани с получаването на хранително поощрение, докато други не са носели подобен стимул. В хода на експеримента птиците постепенно са се научили да игнорират сигналите, които не са последвани от награда.

Резултатите от опитите разкриват и един изключително интригуващ феномен: обектите на изследването понякога са допускали смесване на звуци, които споделят сходно или идентично семантично значение, дори когато техният акустичен профил е бил напълно различен. Това дава основание да се предположи, че птиците не просто реагират на външни акустични дразнители, но и притежават специфична форма на ментално представяне относно смисъла на своите вокализации.

Според експертната общност настоящото проучване отбелязва ключов етап в развитието на науката. То не само съставя своеобразен „речник“ от звуци, но и нагледно демонстрира, че птиците в действителност осмислят съдържанието на своите съобщения. Други паралелно провеждани изследвания върху мишки, бонобо и шимпанзета потвърждават тезата, че множество животински видове разполагат с високоразвити и комплексни системи за общуване.

Стимулирани от бурното развитие в сферата на изкуствения интелект, проучванията в областта на междувидовата комуникация днес пораждат сериозни оптимистични очаквания. Докато част от учените запазват предпазливост в прогнозите си, други са на мнение, че установяването на реален диалог между човека и животните може да се превърне в реалност до броени години, носейки със себе си фундаментални последици за разбирането ни за живота и за хуманното отношение към животинския свят./ БГНЕС