Бактерии от почвата на Земята биха могли да помогнат за отглеждането на растения в лунните бази, пишат изследователи в статия в научното списание Communications Biology.
Китайски учени са установили, че лунната почва може да стане благоприятна среда за отглеждане на земна флора, ако се добави култура от три микроба, които могат да извличат фосфор от лунните скали и да го доставят до корените на растенията. Такива микробни добавки ще направят възможно отглеждането на растения на лунните бази.
"Проверихме дали микробите могат да се използват за превръщане на лунната почва в субстрат за отглеждане на растения. Експериментите ни показаха, че три от петте изследвани от нас бактерии, които могат да извличат фосфор от неорганична среда, могат да живеят в лунната почва, да увеличат бионаличността на фосфорните съединения и по този начин да ускорят растежа на растенията", пишат изследователите, цитирани от БГНЕС.
Фактор
Китайски учени са установили, че лунната почва може да стане благоприятна среда за отглеждане на земна флора, ако се добави култура от три микроба, които могат да извличат фосфор от лунните скали и да го доставят до корените на растенията. Такива микробни добавки ще направят възможно отглеждането на растения на лунните бази.
"Проверихме дали микробите могат да се използват за превръщане на лунната почва в субстрат за отглеждане на растения. Експериментите ни показаха, че три от петте изследвани от нас бактерии, които могат да извличат фосфор от неорганична среда, могат да живеят в лунната почва, да увеличат бионаличността на фосфорните съединения и по този начин да ускорят растежа на растенията", пишат изследователите, цитирани от БГНЕС.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации