18 Ноември, 2026

Учени откриха мозъчен маркер, който прогнозира Алцхаймер преди симптомите

Мозъчен маркер прогнозира Алцхаймер; илюстрация: Faktor.bg

Учени от Carney Institute for Brain Science към Университета Браун са открили специфичен модел в електрическата активност на мозъка, който може да предскаже развитието на болестта на Алцхаймер

Откритието дава надежда за по-ранно разпознаване на заболяването и за по-ефективна превенция още в началните му етапи.

Изследването, публикувано в научното списание Imaging Neuroscience, показва, че определени промени в мозъчните сигнали могат да разкрият дали лекото когнитивно нарушение ще прогресира към Алцхаймер в рамките на приблизително две и половина години.

Как учените „четат“ бъдещето на мозъка

Екипът анализира мозъчната активност на 85 души с леко когнитивно нарушение, проследявани в продължение на няколко години. Записите са направени чрез магнитоенцефалография (MEG) – неинвазивна технология, която улавя електрическите сигнали на невроните с изключително висока времева точност, докато участниците са в покой със затворени очи.

За разлика от традиционните методи, които изглаждат и обобщават мозъчната активност, учените прилагат нов компютърен инструмент – Spectral Events Toolbox. Този метод разгражда мозъчната активност на отделни „събития“ и позволява да се анализира точният момент, честотата, продължителността и силата на невронните сигнали.

Фокусът на изследването е върху т.нар. бета честотен диапазон – мозъчни вълни, свързани с паметта и когнитивната обработка. Именно там учените откриват ясно различими модели между пациентите, при които заболяването прогресира, и тези, при които състоянието остава стабилно.

Около две и половина години преди клиничната диагноза, бъдещите пациенти с Алцхаймер показват по-рядка поява на бета-сигнали, по-кратка продължителност, по-слаба интензивност.

Според изследователите това е първият път, в който бета-сигналите се анализират по този начин във връзка с развитието на Алцхаймер.

По-директен биомаркер за болестта

До момента ранната диагностика на Алцхаймер разчита основно на биомаркери в кръвта и гръбначно-мозъчната течност, които откриват натрупването на бета-амилоид и тау протеини. Новият подход обаче предлага директен поглед върху реакцията на самите неврони към тези токсични процеси.

Според учените това прави мозъчния сигнал особено ценен – не просто като индикатор за наличие на патология, а като измерване на реалното функционално състояние на мозъка.

Към ранна диагностика и нови терапии

Изследователският екип вижда потенциал Spectral Events Toolbox да бъде използван в клиничната практика – както за ранна диагноза, така и за оценка на ефективността на терапии, преди да се появят необратими симптоми.

Следващата фаза на проекта ще се фокусира върху компютърно моделиране на невронните мрежи, за да се разбере какво точно се „чупи“ в мозъка, когато този сигнал се променя. Целта е не само диагностика, но и създаване на терапии, които да възстановят нормалната мозъчна активност.

Проучването е подкрепено от Националните здравни институти на САЩ, включително инициативата BRAIN, както и от научни програми в Испания.

Сподели:
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации

Коментари (0)