Екип от изследователи в Израел откри протеини в COVID-19, които причиняват инфаркти и инсулти - постижение, което изследователите се надяват да помогне за разработването на нови лекарства, съобщава Нова телевизия.
Според д-р Бен Маоз от Университета в Тел Авив, един от авторите на изследването, "коронавирусът не е чисто респираторно заболяване, както си мислехме в началото, и ние идентифицирахме протеините, които излагат пациентите на повишен риск от инсулт, инфаркт и други проблеми, свързани със съдовата система".
COVID-19, или SARS-CoV-2, се състои от 29 протеина, пет от които водят до съдови проблеми. За да открият това, изследователите създават симулация на човешка съдова система и наблюдават въздействието на всичките 29 протеина. Оттам те успяват да определят кои протеини взаимодействат със съдовата система и как.
"Това, което открихме, е, че тези специфични протеини правят съдовата ви система по-пропусклива", казва Маоз, цитиран от АФП, в описание на това как петте протеина се намесват в нормалната функция на съдовата система. "Тръбите стават по-порести и не могат да задържат течност, както бихме очаквали".
Откритието може да доведе до нови терапии и лечения за пациентите, страдащи от смъртоносното респираторно заболяване.
Фактор
Според д-р Бен Маоз от Университета в Тел Авив, един от авторите на изследването, "коронавирусът не е чисто респираторно заболяване, както си мислехме в началото, и ние идентифицирахме протеините, които излагат пациентите на повишен риск от инсулт, инфаркт и други проблеми, свързани със съдовата система".
COVID-19, или SARS-CoV-2, се състои от 29 протеина, пет от които водят до съдови проблеми. За да открият това, изследователите създават симулация на човешка съдова система и наблюдават въздействието на всичките 29 протеина. Оттам те успяват да определят кои протеини взаимодействат със съдовата система и как.
"Това, което открихме, е, че тези специфични протеини правят съдовата ви система по-пропусклива", казва Маоз, цитиран от АФП, в описание на това как петте протеина се намесват в нормалната функция на съдовата система. "Тръбите стават по-порести и не могат да задържат течност, както бихме очаквали".
Откритието може да доведе до нови терапии и лечения за пациентите, страдащи от смъртоносното респираторно заболяване.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации