Чрез пробиване на кладенец в мантийна скала, издигнала се под Атлантическия океан, изследователите са получили представа за вътрешната структура на Земята
Учени са открили скали, произвеждащи водород , които се държат като „реактори“, предоставяйки препратки към това как работи химията в дълбокия океан и как животът може да е възникнал преди милиарди години.
Earth.com съобщава , че професор Йохан Лизенберг, геолог от университета в Кардиф, е изследвал ядро от масива Атлантида и е открил, че то съдържа мантийна скала, променена под въздействието на морската вода.
Тези скали съдържат тъмен минерал, наречен оливин, който е богат на желязо и магнезий. Проучванията показват, че когато морската вода реагира с ултрамафични скали, богатите на желязо минерали като оливин се трансформират в нови форми и освобождават водород.
Тази богата на водород среда може да поддържа живота на микроби, които не зависят от слънчевата светлина и използват химични реакции вместо фотосинтеза.
Южно от сондажната площадка се намира находището „Изгубеният град“ – група горещи извори на дъното на Атлантическия океан. Всеки от тях е хидротермален източник. Това е подводен извор, който отделя загрята, богата на минерали вода от земната кора, позволявайки на микробните съобщества да процъфтяват на океанското дъно.
Много модели за произхода на живота в момента разглеждат богатите на водород, алкални среди, като например Изгубения град, като обещаващи места за появата на първите метаболитни мрежи.
Те помагат на учените да оценят как водородът и други газове от такива скали са повлияли на историята, климата и химичния състав на планетата Земя.
Превод: Faktor.bg
Още от Наука
Откриха гробище на акули в пустинята Сахара
Някои от зъбите са дълги и остри, докато други са по-широки и по-назъбени, със значителни вариации в извивката
Предшественикът на човека се оказа с 200 000 години по-стар, отколкото се смяташе: какво откриха учените
Находката е направена в главната кариера на Дримолен в Южна Африка, част от т.нар. „Люлка на човечеството“ –
AI разби 217-годишен код на Наполеон в писмо до генерал Огюст дьо Мармон
Писмото е съдържало 1300 шифровани единици и 155 различни знака, ключът към шифъра не е запазен