Те все още не са опитали бисквитите, защото чакат разрешение от университета. Убедени са обаче, че „µBites“ ще са безопасни и вкусни. Така филмът на Дейвид Кроненбърг „Престъпления на бъдещето“ може в крайна сметка да се окаже пророчески.
Учените използвали технологията за генно редактиране CRISPR, за препрограмиране на щамове дрожди, които да усвояват полиетиленов терефталат (PET)
Бъдещето на храната не изглежда твърде апетитно, ако превърнем цялата обработваема земя на Земята в безплодна пустош. Човечеството може да се наложи буквално да пожъне онова, което е посяло, започвайки да яде собственото си пластмасово замърсяване.
Екип от Университета на Южен Илинойс в Карбондейл показа, че това не е просто фантазия. С помощта на специално модифицирани дрожди изследователите създали вкусни и годни за консумация бисквити от пластмасови отпадъци, които отпечатали на 3D принтер.
Дрождите разграждат съставките на пластмасовите съединения и селскостопански отпадъци като изхвърлени растителни стъбла, превръщайки ги в протеини, мазнини, киселини и ароматизатори, подходящи за храна. Тази смес се подава към 3D принтер, който може да създаде бисквити във всякаква форма.
Изследователите избрали формата на гръцката буква µ и нарекли своите изделия „µBites“, или „микрохапки“.
Те все още не са опитали бисквитите, защото чакат разрешение от университета. Убедени са обаче, че „µBites“ ще са безопасни и вкусни. Така филмът на Дейвид Кроненбърг „Престъпления на бъдещето“ може в крайна сметка да се окаже пророчески.
„Мисля, че ароматът е приятен и привлекателен. Вкусът също ще бъде добър. Все още не сме опитали бисквитата, но мирише добре, това е сигурно, точно като истинската бисквита“, заяви пред „Ню Сайънтист“ ръководителят на изследването микробиологът Лахиру Джаякоди.
Разработката беше представена в понеделник на среща на Американското химическо дружество в Чикаго.
Учените използвали технологията за генно редактиране CRISPR, за препрограмиране на щамове дрожди, които да усвояват полиетиленов терефталат (PET). Това е широко разпространената богата на въглерод пластмаса, използвана при производството на бутилки за вода за еднократна употреба, опаковки за храни и облекло.
Преди дрождите да започнат да усвояват материала, PET пластмасата преминава през процес, наречен окислително хидротермално разтваряне. Той я раздробява на мънички частици, които микроорганизмите могат да преработят.
Предимството на този подход е, че се смята за щадящ околната среда, тъй като използва единствено топлина, вода и кислород.
Дрождите превръщат разградените пластмасови парченца в смес от протеини, мазнини и киселини. Към нея се добавят фибри, нишесте и подсладител, за да стане по-приятна за консумация. Един от щамовете превърнал растителна биомаса във вкусни ванилови ароматизатори.
В идеалния случай технологията би могла да помогне за решаването на два проблема едновременно: недостига на храна в световен мащаб и огромните количества пластмасови отпадъци, натрупани на планетата.
Засега обаче процесът е скъп. Производството на един килограм бисквити струва около 60 долара, съобщава Guardian.
Някои експерти определят като нереалистична надеждата, че светът може да реши тези глобални проблеми чрез масово отпечатване и консумиране на подобни изделия.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации