В Националния парк "Долината на смъртта", който се намира в Калифорния, можете да забележите малко странен феномен - огромни камъни, които тежат до 320 кг, как се движат сами във времето, пише IFLScience.

Изследователите са озадачени как се случва това от 40-те години на миналия век, но проучване от 2014 г., публикувано в списанието PLOS One, разреши мистерията веднъж завинаги, като прикрепи GPS тракери към някои камъни и ги записа с камери за забавен каданс.

„Това изследване за първи път заснема движещи се скали-платна, което води до ключово – макар и много, много фино – откритие, което би могло да обясни как се движат“, се казва в доклада на изследователите.

Известно е, че през лятото хиподрумът (дъното на сухо езеро в пустинята - бел.ред.) на "Долината на смъртта" е доста кафяв и прашен, но през зимата на плажа се образува плитко зимно езерце. Отбелязва се, че когато стане достатъчно студено, водата замръзва, образувайки тънък слой лед с дебелина от 3 до 6 мм. Това не е много, но е достатъчно, за да се образуват блокове, които се цепят, а лекият вятър ги отнася.

„Необходимо условие за движението на скалите, което наблюдавахме, е наличието на басейн, който е достатъчно дълбок, за да потопи южната част на плажа, но достатъчно плитък, за да остави много скали частично открити на повърхността на езерото. Други повтарящи се характеристики на мистериозното движение на скалите, които наблюдавахме, включват наличието на плаващ лед, температури и слънчева светлина, достатъчни за създаване на басейни за топене в леда, както и леки ветрове, които са достатъчно постоянни, за да преместят плаващия лед“, обясняват авторите на изследването.

По-специално, GPS тракерите показаха, че след като камъните започват да се движат, те се придвижват със скорост от 2 до 5 метра в минута.

Учените, които са изучавали този феномен, са наблюдавали истинско "рали" от камъни, когато 60 камъка са започнали да се движат едновременно, някои от тях са били в състояние да се преместят на цели 224 метра в няколко преминавания.

В същност изследователите са подозирали, че именно ледът може да играе роля във феномена на пътуващите  камъни, но беше истинска изненада да научим колко тънък трябва да е ледът и колко малко вятър, за да задвижат камъните“, се казва в заключението на доклада.