"Всички бяхме изненадани. Коничните следи върху вкаменелите кости (на обитатели на мегафауната) съвпадат напълно по размер и форма с огромните кучешки зъби на смилодона, сподели Фернандес-Халво от Музея по естествени науки в Мадрид
Смилодонът – прочутият „саблезъб тигър“, изчезнал преди около 10 000 години – вероятно е бил много по-мощен хищник, отколкото учените доскоро смятаха. Ново изследване посочва, че дългите му кучешки зъби не са били толкова крехки и са можели да пробиват дори твърди кости.
Анализът е извършен на основата на останки от големи тревопасни животни, открити в археологическия обект Салто де Пиедра, на около 350 км южно от Буенос Айрес, съобщи Slate. Мястото е едно от малкото в Аржентина от периода на плейстоцена – епоха, започнала от преди около 2,58 млн. години и завършила преди 11 700 години – с добре установена датировка.
В района вече са били открити останки от гигантски броненосци, огромни ленивци и саблезъби котки. Смята се, че смилодоните са обитавали региона преди 22 200 - 13 300 години назад.
Досега водещата теория беше, че техните огромни кучешки зъби, достигащи над 25 см дължина, са били еволюционен компромис – идеални за разкъсване на месо, но прекалено крехки при удар в твърда кост.
„Лично аз винаги съм имал трудности да приема такава интерпретация“, заяви Федерико Агнолин от Аржентинския музей по естествени науки. По думите му е малко вероятно толкова голям хищник да притежава огромни зъби, без да може да ги използва напълно.
За новото изследване екипът на геолога Йоланда Фернандес-Халво от Музея по естествени науки в Мадрид анализирал костни останки, уличаващи следи от нападения. Учените измерили дължината, ширината и дълбочината на пробивите и драскотините по костите и ги сравнили с размерите на зъбите на смилодона.
Резултатите показали, че следите върху костите на няколко "жители" на мегафауната съвпадат напълно с формата на кучешките зъби на хищника. В някои случаи дори най-твърдият външен слой на костите – кортикалната тъкан, която съставлява около 80% от структурата им – е бил пробит.
"Всички бяхме изненадани. Коничните следи върху вкаменелите кости съвпадат напълно по размер и форма с огромните кучешки зъби на смилодона", сподели Фернандес-Халво.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации