Учени предложиха нова идея, която може да разреши две от световните загадки едновременно - една, която преминава над главите ни всяка нощ, и друга, която се намира далеч под краката ни.

Първата загадка от хилядолетия озадачава всички - от учени до любознателни деца: откъде се е появила Луната?

Основната теория е, че Луната е създадена преди 4,5 милиарда години, когато бъдеща планета с размерите на Марс се е блъснала във все още формиращата се Земя.

Този епичен сблъсък между ранната Земя и протопланетата, наречена Тея, изхвърля в орбита огромно количество отломки, които формират това, което ще се превърне в Луната.

Или поне така твърди теорията. Въпреки десетилетията усилия, учените не успяват да намерят доказателства за съществуването на Тея.

Ново изследване, проведено от САЩ и публикувано в списание Nature, показва, че те може би са търсили в грешна посока.

На около 2900 км под повърхността на Земята две масивни "петна" озадачават геолозите, откакто сеизмичните вълни разкриват съществуването им през 80-те години на миналия век.

Тези струпвания на материал с размерите на континент се намират на дъното на скалистата мантия на Земята в близост до разтопеното ѝ ядро - едното под Африка, а другото под Тихия океан.

Учените са установили, че "петната" са много по-горещи и по-плътни от заобикалящите ги скали, но много други неща за тях остават загадка.

Новите изследвания показват, че петната са "погребани реликви" от Тея, които са навлезли в Земята по време на формиращия я сблъсък - и оттогава се крият близо до сърцето на нашата планета.

Освен че е създал Луната, този сблъсък и останките, които е оставил, може да са помогнали на Земята да се превърне в уникалната планета, която днес е домакин на живот, смятат изследователите.

"Много, много странно"

Циан Юан, изследовател по геодинамика в Калифорнийския технологичен институт и водещ автор на изследването, заяви пред АФП, че е "много, много странно", че не са открити доказателства за удара с Тея.

Юан за първи път свързва "точките" по време на урок, проведен от планетарен учен, в който се обсъжда тази загадка.

"Къде е мястото на удара? Моят отговор е: той е в Земята", казва той.

Планетарният учен, който провеждал занятията, никога не бил чувал за "петната". Оттогава насам изследването изисква обединяване на усилията на експерти в често разделените области на космонавтиката и геологията.

Юан каза, че когато Тея се е разбила в прото-Земята, тя се е движила със скорост над 10 километра в секунда - скорост, която е позволила на част от нея да проникне "много дълбоко в долната мантия на Земята".

Разработеното от екипа видео, симулиращо този процес, показва как късове от мантията на Тея, широки десетки километри, се забиват във вътрешността на Земята.

Тъй като предимно разтопеният материал от Тея се е охлаждал и втвърдявал, високото ниво на желязо в него го е накарало да потъне до границата на земната мантия и ядрото, предполагат учените.

С течение на годините той се е натрупал в две отделни петна - официално наречени големи нискоскоростни провинции (LLVP) - които сега са по-големи от Луната, каза Юан.

Проверката на теория, базирана толкова назад във времето и толкова дълбоко под Земята, е изключително трудна и Юан подчертава, че моделирането им не може да бъде "100-процентово" сигурно.

"Защо Земята е уникална"

Но ако това е вярно, последиците могат да бъдат огромни.

Земята остава единствената планета във Вселената, за която е известно, че може да поддържа живот.

Сблъсъкът на Тея, за който се смята, че е последното голямо акреционно събитие на Земята, е променил значително нейния състав само за 24 часа - каза Юан.

"Моето усещане е, че това първоначално състояние е причината Земята да е уникална - защо тя е различна от другите скалисти планети", каза той.

Предишни изследвания предполагаха, че Тея може да е донесла на Земята вода - ключовата съставка на живота.

Наблюдавано е, че "петната" изпращат "мантийни шлейфове" - колони от магма - към повърхността на Земята, а също така са свързани с еволюцията на суперконтинентите.

Тея "е оставила нещо в Земята и това е изиграло роля в последвалата 4,5 милиарда години еволюция на Земята", казва Юан.

Кристиан Шрьодер, експерт в областта на науките за Земята и изследването на планетите в шотландския университет Стърлинг, заяви, че теорията "отговаря на няколко доказателства".

"Това е много важно и вълнуващо откритие", каза Шрьодер, който не е участвал в изследването.

Той подчерта, че загадката на формирането на Луната не е разгадана.

Но изследването придава по-голяма тежест на теорията за удара на Тея - и същевременно дава "достоверно обяснение за тези аномалии на границата ядро-мантия", каза той.

Остатъците от Тея, които потенциално са се запазили под нас, "може да са отговорни за важни процеси на Земята, които продължават и до днес", добави Шрьодер.