Учени пресъздадоха първите дни на младата Земя преди 4,5 милиарда години с нов компютърен модел. Планетата е била океан от разтопена скала, а следите от това време все още са скрити в дълбините на мантията. Откритието помага за разбирането на структурата на Земята и други планети.
Учени симулираха как е изглеждала Земята преди 4,5 милиарда години
Земята някога е била огромна топка от разтопена магма — далеч от спокойните континенти, които познаваме днес. Нов компютърен модел разкрива как първите дни на младата планета са оформили съвременната ѝ структура и химически „отпечатъци“, скрити дълбоко в мантията.
Младата Земя: океан от течна скала
Преди 4,5 милиарда години нашата планета е представлявала кипяща магмена сфера. Изстиването не е било равномерно — от повърхността надолу и от ядрото нагоре са се образували джобове с разтопена скала.
Този базален магмен океан над металното ядро е обяснението защо и днес ядрото губи топлина толкова бавно.
Компютърният модел Bambari разкрива древните процеси
Екипът на проф. Шарл-Едуар Букаре от университета Йорк разделя вътрешността на Земята на фина решетка и симулира охлаждането след сблъсъка, създал Луната. Оказва се, че кристализацията започва по-близо до повърхността, а не в дълбочина — нещо, което променя учебниците.
Кристалите потъват като градушка, разнасяйки химически следи дълбоко в мантията. Така се формират т.нар. суперплуми — огромни горещи зони под Тихия океан и Африка, които и днес хранят вулкани като Хавай и Исландия.
Древни химически отпечатъци
Останалите следи от тези процеси се откриват в древни скали от Гренландия на възраст над 3,8 милиарда години. Това потвърждава, че основната структура на мантията е „запечатана“ още в първите 500 милиона години от историята на Земята.
Изводи за други планети
Физиката зад Bambari важи и за други планети — например Марс, който губи топлина по-бързо и е изгубил магнитното си поле рано. За супер-Земя с два пъти по-голяма маса магменият океан би се задържал милиарди години, предпазвайки атмосфера и създавайки условия за живот.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации