„Запад 2025“: Намален мащаб, но по-силни ядрени сигнали на прага на НАТО
На фона на продължаващата война в Украйна и безпрецедентното укрепване на източния фланг на НАТО, Русия и Беларус проведоха съвместното си стратегическо военно учение „Запад 2025“. Маневрите, които се състояха между 12 и 16 септември, бяха внимателно наблюдавани от западните столици, които търсеха в тях отговор на ключови въпроси: какви са реалните военни способности на Москва след повече от две години изтощителни боеве и какви са намеренията ѝ спрямо Алианса?

Отговорът се оказа нееднозначен. „Запад 2025“ беше едновременно демонстрация на ограничени конвенционални ресурси и целенасочено парадиране с най-модерните и разрушителни оръжия в руския арсенал, особено тези с ядрен потенциал.

Мащабът: Официални данни срещу западен скептицизъм
Официално Минск обяви участието на около 13 000 военнослужещи. Западните медии и анализатори обаче посрещнаха тази цифра със скептицизъм, предполагайки, че реалният брой на участниците може да е по-висок поради разпръснатия характер на ученията. Въпреки това, всички са единодушни, че тазгодишните маневри са „бледа сянка“ на предшественика си от 2021 г., когато участваха близо 200 000 души – учение, което се разглежда като генерална репетиция за инвазията в Украйна.

Според анализатори, цитирани от издания като Kyiv Independent, намаленият мащаб е пряко следствие от огромните загуби на руска техника и личен състав на украинския фронт. В опит да омаловажи напрежението, беларуската страна обяви, че премества основните действия далеч от границите с НАТО като „знак за деескалация“. Този ход обаче не успя да успокои съседите. Полша отговори светкавично, като разположи 40 000 войници по границата си и стартира собствено учение – “Iron Defender”.

Витрина на хибридната война и ядрените способности
Това, което липсваше като масовост, беше компенсирано с демонстрация на "технологично превъзходство" и стратегически оръжия. „Запад 2025“ не беше просто тренировка на пехота и танкове, а комплексен сценарий, включващ:

• Ядрен компонент: Централно място заеха системите с възможност за носене на ядрени бойни глави. Употребата на балистичните ракети „Искандер“, които вече са разположени в Беларус, беше ключов елемент. Акцент бе поставен и върху очакваната доставка на новите хиперзвукови ракети „Орешник“ до края на годината, което засилва ядреното измерение на руското военно планиране.
• Хиперзвуков арсенал: Русия използва учението, за да покаже най-модерните си оръжия. Фрегатата „Адмирал Головко“ изстреля хиперзвукова крилата ракета „Циркон“ в Баренцово море. Самолети МиГ-31К, базирани в Беларус, проведоха полети, въоръжени с хиперзвукови ракети „Кинжал“, а стратегически бомбардировачи Ту-160 патрулираха над Арктика.
• Модерна война: Освен стратегическите оръжия, учението интегрира активно разузнавателни и бойни дронове, както и системи за радиоелектронна борба, предназначени да парализират комуникациите и навигацията на противника. Това, в комбинация с прехвърлянето на техника с транспортни самолети Ил-76, демонстрира стремежа на Русия да води съвременна, хибридна война.

 Анализът на Запада: По-малко мощ, но по-голяма интеграция
Въпреки внушителния арсенал, западните медии като полската TVP World определиха учението като такова, което „всява страх, но не демонстрира реална ударна мощ“ . Основният извод на анализаторите обаче не е свързан толкова с офанзивния потенциал на Русия в момента, колкото със стратегическите последици за регионалната сигурност.

Според статии в The Guardian и други водещи медии, „Запад 2025“ окончателно циментира статута на Беларус като „преден пост“ на руската армия. Военната интеграция между двете страни е достигнала ниво, при което беларуските въоръжени сили на практика действат като разширение на Западния военен окръг на Русия.

В заключение, „Запад 2025“ изпрати сложно послание. От една страна, то разкри ограничения конвенционален капацитет на Русия, изтощена от войната. От друга – послужи като категорично напомняне, че Москва е готова да разчита все повече на своя ядрен и високотехнологичен арсенал, за да компенсира слабостите си и да проектира сила. За НАТО това означава, че докато заплахата от мащабна конвенционална инвазия може да е намаляла в краткосрочен план, рискът от ескалация и хибридни провокации на източния фланг остава по-висок от всякога.