Учените бият тревога: океанът губи способността си да охлажда Земята

Докато милиони хора по света преживяват все по-дълги горещи вълни, учените отправят предупреждение, което звучи почти като сценарий от научна фантастика: океанът – най-големият естествен климатик на Земята – започва да се задъхва.

Новата Световна оценка на океана, изготвена от над 550 учени от 86 държави под егидата на ООН, показва, че морските екосистеми са подложени на натиск, невиждан в съвременната история. Според анализа, публикуван чрез UN News, океанът продължава да поглъща огромна част от излишната топлина, причинена от глобалното затопляне, но признаците за изчерпване на този естествен буфер стават все по-видими.

Последиците не засягат само крайбрежните държави. Те могат да достигнат до всеки човек чрез по-скъпа храна, по-чести екстремни метеорологични явления, по-високи здравни разходи и по-сериозни икономически сътресения.

Данните, които тревожат учените
Сред най-сериозните сигнали е ускореното покачване на морското равнище. Според оценката на ООН темпът вече е нараснал до 4,3 милиметра годишно – повече от два пъти спрямо нивата преди десетилетие.

В същото време Арктика се затопля четири пъти по-бързо от средното за света, а така наречените „мъртви зони“ в океаните – райони с толкова ниско съдържание на кислород, че повечето организми не могат да оцелеят – вече обхващат площ от около 4,5 милиона квадратни километра.

Според експертите това е предупреждение, че морските екосистеми постепенно губят способността си да поддържат баланса, на който разчита съвременната цивилизация.

Изчезващият живот под водата
Най-видимият знак за промените са кораловите рифове. Данните от Световната оценка на океана показват, че около 80% от карибските корали са изчезнали от 70-те години насам. Ако глобалното затопляне премине прага от 1,5 градуса, до 90% от кораловите рифове по света могат да бъдат загубени.

Изчезването на тези екосистеми не е само природозащитен проблем. Кораловите рифове поддържат рибните популации, защитават бреговете от ерозия и осигуряват препитание на милиони хора.

Невидимата заплаха вече е в храната ни
Океаните поемат и друга тежест – отпадъците на човешката цивилизация.

Според данните на ООН всяка година около 52 милиона тона пластмаса попадат в морската среда. Това е довело до натрупването на приблизително 24 трилиона микропластмасови частици, които вече са открити в хиляди морски видове.

Учените все по-често намират следи от микропластмаса и в човешкия организъм, което превръща проблема от екологичен в здравен.

Следващата криза може да бъде здравна
Последиците от променящия се климат вече се измерват и в болничните отделения.

Ново изследване на Portland State University прогнозира, че заболяванията, свързани с екстремни горещини, могат да се удвоят до 2040 г. в десетки големи градове на САЩ. Анализът показва още, че разходите за лечение също могат да нараснат двойно, поставяйки допълнителен натиск върху здравните системи.

Според авторите на изследването горещите вълни вече не са временен метеорологичен феномен, а нарастващ обществен здравен риск. Именно тук връзката с океаните става очевидна – колкото по-слабо моретата успяват да абсорбират излишната топлина, толкова по-тежки могат да станат последствията на сушата.

Десет години за промяна
Въпреки тревожните данни учените не говорят за неизбежна катастрофа. Според авторите на Световната оценка на океана все още съществува възможност тенденцията да бъде обърната чрез намаляване на емисиите, ограничаване на замърсяването и по-ефективна защита на морските екосистеми.

Предупреждението обаче е ясно: следващото десетилетие може да определи не само бъдещето на океаните, но и това на милиарди хора, които разчитат на тях за храна, работа, здраве и сигурност.