Научни изследвания доказват, че дори днес климатичният стрес влияе сериозно върху здравето, но и върху ресурсите на хората
Ново проучване на учени от университета в Бристъл предупреждава за възможно масово измиране на хора и други бозайници поради екстремни горещини, ако след милиони години континентите на Земята се слеят в един единствен суперконтинент, наречен Пангея Ултима, пише Earth.com.
Прогнозира се, че бъдещият суперконтинент ще влоши значително климата: ограниченото влияние на океана, по-силната слънчева радиация и повишените нива на CO2 ще създадат „троен удар“, който ще доведе до температури от 40 до 70°C. При такива условия хората и бозайниците няма да могат ефективно да охлаждат телата си и оцеляването ще стане почти невъзможно.
Проучването, публикувано в Nature Geoscience , показва, че само 8-16% от сушата може да остане в температурния диапазон, подходящ за живот, а сушата и ограничените водни източници правят оцеляването още по-трудно. Учените отбелязват, че дори днес негативното въздействие на покачващите се температури върху културите, енергията и човешкото здраве вече се усеща.
„Изключително важно е да имаме предвид настоящата ни климатична криза, която е резултат от емисиите на парникови газове от човека“, каза съавторът на изследването д-р Юнис Лоу.
Изследователите са използвали климатични модели, които отчитат тектониката на плочите, вулканичната активност и нивата на парникови газове. Според прогнозите, концентрациите на CO2 биха могли да се повишат до над 600 части на милион, което значително влошава условията за живот.
Историята на Земята показва, че вече са се случвали измирания, дължащи се на климатични катастрофи: измиранията през Перм-Триас, Триас-Юра и Креда-Палеоген са унищожили от 50% до 90% от видовете. Днешните изследвания ни напомнят, че контролирането на емисиите и адаптирането към изменението на климата могат да предотвратят краткосрочни катастрофи и да подготвят планетата за бъдещи предизвикателства.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации