Д-р Дора Константинова

Още в далечната 1968 г., когато за първи път отидох на почивка в с.Острец - Троянско,с невръстното си тогава дете, открих едно кътче, което ме плени за цял живот. Там намерих всичко, което ми липсваше в София – прекрасна природа, чист въздух, спокойствие и най-важното истински, необременени от суетата, завистта, алчността и двуличието на големия град, хора. Там, в непосредствена близост до Балкана, в подножието на  връх Ботев и страховития, но величествен Марагидик остана сърцето ми завинаги. И от тогава, 50 лета, всяка година се връщаме там. Всеки сезон има своето неповторимо очарование – зимата с чистия бял сняг, който се чува как пада, пролетта – със зелените поляни осеяни с нарциси, които тук наричат лалета, лятото – с прохладата, миризмата на току-що окосено сено, бълбукащата река, в която навремето можеше да се лови риба, разлистената букова гора пълна с диворастящи гъби и плодове, миризмата на мокра шума, есента – с неповторимите си багри – от зелено до златно-жълто и огнено червено. Тук дори когато вали, трещи, духа вятър или брулят снежни бури винаги е красиво, спокойно и гостоприемно. Не съм пропускала година да не се завърна – отначало по за месец, когато работех, а сега за цялото лято! Може би затова детето ми израстна здраво, спокойно, красиво, умно и добронамерено. Тук описвам само природата. Езикът ми е беден да пресъздаде всичко, но какво са природните красоти без хората? За тях искам да разкажа  - за тяхното трудолюбие, мъдрост, гостоприемство , чувство за съпричастност към всеки новодошъл и желание да му помогнат. Там имам много добри приятели на моята възраст, там преди нас са ходили родителите ни, които също са общували с местните хора, тук идва с удоволствие и дъщеря ми и общува с децата на нашите приятели. И не само общува, но може да разчита  на тях винаги и за всичко! Истински хора и приятели. Не за тях искам да разкажа сега, а за един скромен труженик на перото – историкът, черковен настоятел и краевед - Григор Банев. Истинско откритие беше за мен, когато се запознах с него и съпругата му Тотка.

Григор е роден в с.Острец на 12 февруари 1941г. в семейство на будни балканджии. Основно образование завършва в прогимназията на родното си село. Гимназия учи в Троян. Тъй като винаги го е влечала историята и то историята на родния край , завършва специалност История в СУ - София. А история в Острец – колкото искаш! Там и в околните села единствено в Северна България избухва Априлското въстание през 1876 г., там е „живяла”  известната Новоселска република, която продължава само 9 дни и е описана от Михаил Лазаров в книгата „Девет глътки свобода”! За бита, поминъка, хората и техните борби са писали учителят Марангозов и д-р Пачников. Закърмен с предания, легенди и разкази на съвременници, Григор още гимназист започва да систематизира със завидна упоритост историите на родния край. Докато учителства в Троян той не спира със заниманията си, свързани с историческото минало на родния Острец, който заедно с още три други села през 1976 г., в чест на Априлското въстание, беше преименуван на град Априлци . Той се превръща в един от най- търсените и посещавани планински курорти днес.

Още като учител Григор има редица публикувани материали за родния Острец. В същото време, само както той може, успява да възпита в учениците си любов към родния троянски край – към неговата красота, богата героична история и настояще.

След пенсионирането си се връща в Острец, на мястото на къщата на предците си, която е в лошо състояние и пред разруха и си строи един истински възрожденски дом, където, подкрепян от вярната си спътница Тотка/химик по образование/ продължава да отдава всичките си сили за своите проучвания, които събира в няколко интересни и поучителни книги. В тях се преплитат спомени на съвременници и техни потомци свързани с героичното минало на родното място. Винаги, когато съм в Острец бързам да се срещна с него, да се потопя в атмосферата на възрожденската му къща, да запаля свещичка в параклиса „Св.Дух” построен и поддържан от него и вярната Тотка.

Напоследък, макар и с не леки здравословни проблеми, той продължава неуморно да работи. Под перото му са излезли : „Родовете  в Острец, Троянско“ -проучване за родното село, в което е събрал родословието на 96 местни фамилии.Следва книгата „Остречени в Новоселското въстание 1876 г.”, в която с достоверни разкази на местни хора и литературни източници, пресъздава героизма на остречани, както и съдбите на останалите живи поборници и наследниците им. В книгата си „Остречени във войните за национално обединение 1912-1918“, събира и спомени на местни хора за техни роднини, участвали в първата световна война в известния Троянски полк, прочул се с героизма си, в който е участвал местният родолюбец  Иван  Ковашки, от махала Маришница. Същият спасява знамето на полка и си обещава, че ако остане жив, ще се отдаде в служба на съселяните си и Бога,което и прави.

В другата си книга „Три поколения по пътя на войната“, са събрани спомени на хора от родния му край, далите живота си за България по време на първата и втората световна война.

Григор Банев е написал и много студия и статии, публикувани в местния и националния печат.

Днес, въпреки заболяването си, което го прави по-малко подвижен, но не и по-малко родолюбив, той използва всяко свободно време да разшири, допълни и предаде съвременно звучене на творбите си. За такъв човек наистина си заслужава да се говори, пише, да се докоснеш до богатата му душевност, неизкушена от светската суета и почиваща на цялата мъдрост на поколенията балканджии, негови предшественици, на прекрасната природа и на една любов, която заразява тези,които са били в контакт с него. Едни от тях сме моето семейство и аз. Исках да споделя това, без да му казвам, просто защото го заслужава.

Снимки авторът:

1. Учителят Григор Банев в родната си къща със съпругата си Тотка;

2. Григор Банев и д-р Дора Константинова;

3. Параклисът "Св. Дух" в Априлци, който  краеведът поддържа заедно със своята съпруга