„Турция ще продължи да бъде част от онова периферно на Запада пространство. След като Ердоган не очаква следващ мандат, вероятно ще бъде много по-близо до тесния и широкия Близък изток - съседите в Иран, Персийския залив и Египет, Русия“.

Това каза арабистът професор Владимир Чуков в интервю за сайта btvnovinite.bg след победата на Реджеп Таийп Ердоган на президентските избори в Турция.

Войната в Украйна

Не се очаква пробив на Турция за постигане на мир в Украйна. „Ще се използват добрите отношения между Москва и Анкара и двамата лидери – Путин и Ердоган, но е нереално да се очаква преврат или чудо“, каза
професор Владимир Чуков.

Ердоган получи много силна подкрепа от Русия на изборите, казва той.

Отношенията на Турция с НАТО и ЕС

Очаква се Турция да одобри членството на Швеция в НАТО. В телефонен разговор между Байдън и Ердоган е станало ясно, че американският президент очаква бърза ратификация на кандидатурата на Швеция, а Ердоган - Американският конгрес да одобри бързо продажбата на F-16 за турската армия.

„Прави впечатление, че след поста в Туитър на Джо Байдън, Ердоган му се е обадил по телефона и те са разменили мисли, което подсказва, че и от двете страни ще се положат усилия проблемите преди изборите да бъдат решени“, каза проф. Чуков.
След руската инвазия в Украйна Швеция и Финландия подадоха молба за членство в НАТО. Решението за приемане на нов член обаче трябва да бъде взето с единодушие от съществуващите членове. Турция позволи на Финландия да стане член на НАТО през април, но все още блокира кандидатурата на Швеция, обяснява арабистът.

Отношенията с България

В българо-турските отношения ще се запази най-доброто. По думите на проф. Чуков има голям икономически потенциал, активни търговски и транспортни взаимоотношения.

„Ще има приемственост, не можем да говорим за двустранни отношения на лична основа, така както бяха отношенията между Ердоган и Бойко Борисов. Ще има добро сътрудничество на институционална основа. На ниво Министерство на вътрешните работи трябва да продължи и ще продължи сътрудничеството за борба с незаконната миграция“, допълни експертът.

Той обърна внимание, че на тези избори се наблюдава „ухажване на огромните изселнически маси, дошли от България и Балканите“ - фактор, който до този момент не е съществувал.

„Този контингент би могъл да играе съществена роля във вътрешнополитическия живот в Турция, тази маса може да излъчи лице на политик, което да се превърне в активен мост за стимулиране на турския европеизъм“, каза проф. Чуков.

Напрежението между Турция и Сирия

В близко бъдеще Турция иска нормализация на отношенията със Сирия, но има нейните условия, посочва Владимир Чуков.

„Башар Асад заяви категорично, че ще възстановят отношенията само когато Турция се оттегли от окупираните северни части. Нещо, което не удовлетворява на този етап Анкара. В североизточните части пък са кюрдските войници, които се подкрепят от САЩ и европейските партньори. Там ситуацията остава много сложна“, допълни той.

Бежанците

Част от предизборните обещания на Реджеп Ердоган беше доброволното връщане на 1 млн. сирийски бежанци в тяхната родина.

„Не считам, че обещанията, които бяха дадени от Ердоган и неговата партия, много бързо ще бъдат реализирани. Ако има някакви бежански потоци, те няма да бъдат по посока на Сирия, а в обратна посока, посредством утъпканите пътища на трафикантите, пуснали дълбоки корени в турското общество. В Истанбул дори може да си избирате трафикант, който да ви прекара през гръцката или българската граница на път за Германия или друга западноевропейска държава“, каза проф. Владимир Чуков.

По думите му тази тема ще остане неразрешена още дълги години. Икономика или сигурност – кое е по-важно за избирателите? Оказва се, че икономиката не е основният мотив за турския избирател да гласува за един или друг кандидат.

„В социологическа анкета се питат турските избиратели защо са гласували за Ердоган или Кълъчдароглу. По отношение на Кълъчдароглу 18 от 48% казват, че той би могъл да се справи по-добре с икономиката, отколкото Ердоган. Останалите казват, че са гласували за Кълъчдароглу тъй като са за смяна на Ердоган – това е негативен вот. Тоест той е повече отколкото вярата, че Кълъчдароглу ще се справи с икономиката“, обясни проф. Чуков.

Защо по-голямата част от избирателите на Ердоган гласуват за него?
 
„Повече от 25% казват, че те гласуват за Ердоган, защото Кълъчдароглу е сключил съюз с кюрдите, ПКК. В Турция основният критерий се оказва сигурността, страхът от тероризъм и атентати. Това е нещо, което беше много силно моделирано като обществено съзнание от държавните медии, контролирани от Ердоган. Той ги притискаше в ъгъла, като налагаше своята реторика, говорейки за тероризъм, бежанци, а не за икономика. Това всъщност беше проблемът на опозицията“, допълни анализаторът.

Какво означава историческият балотаж?

За първи път Турция избра президента си на балотаж. Реджеп Ердоган спечели 52,18% от гласовете на избирателите, а лидерът на обединената опозиция – Кемал Кълъчдароглу - 47,82%. Според проф. Чуков историческия балотаж показва, че структурата на турското общество се е променила.

„Оформи се една консервативна класа, средна класа, която много силно гледа към религиозните ценности, също така примесена с местните националисти, които се съюзиха с Ердоган. От друга страна, имаме градски слоеве, образовани, по- добре платени с много ясни контакти с Европа и европейски партньори – там имаме увеличаване на електората на опозицията“, обясни професорът.

След загубата на изборите лидерът на Републиканска народна партия Кемал Кълъчдароглу заяви „Преживяхме най-нечестните избори през последните години“.

Според проф. Чуков изборите бяха коректно преброени, но не коректно поднесени.

„Изборите бяха много умело дирижирани – 90% от медиите бяха в ръцете на Ердоган, целият държавен апарат, полицията, вътрешният министър. Всичко, което олицетворява държавата беше в полза на Ердоган. Кълъчдароглу е прав, че тези избори бяха най-нечестните, но има много силна промяна в настроенията на турското общество, фокусиране на една прослойка от обществото по отношение на модернизация, изповядване на европейските ценности, които не успяха да намерят добрата електорална пропаганда, така че тези 48% да станат повече от 50“, каза арабистът Владимир Чуков.

Той подчерта, че докато през 2019 г. големите градове са били про-Ердоган, сега в Анкара и Истанбул, Кълъчдароглу е водил и на двата тура. По думите, ако кандидат за президент на опозицията е бил кметът на Истанбул или Анкара, вероятно те щяха да победят Ердоган.