Кариерата на Сергей Елисеев помага да се обясни защо въоръжените сили на Украйна се отказаха от Крим почти без битка, а и защо НАТО днес казва, че е с повишено внимание заради руските опити да се подкопае военната лоялност на източноевропейските членки на алианса, пише "Дневник", цитирайки "Ройтерс".

Издигането на Елисеев до номер 2 в украинския флот дълго време преди Русия да анексира Крим илюстрира колебанията в лоялността, които все още може да имат някои военнослужещи в бившия Съветски съюз.
 
Елисеев е с руски корени, но служи в Украйна – а когато е изправен пред изпитание, минава на другата страна. Военни от НАТО, заминаващи се с планиране на операции, смятат, че Москва смята хора с подобни „двойни" лични връзки като потенциално важни, ако избухне нова конфронтация със Запада.

През 2014 г. Елисеев е първи заместник-командир на украинския флот, тогава базиран основно в Крим, когато руски войници без опознавателни знаци на униформите завземат корабите и военните бази на Киев на полуострова.

Вместо да окаже съпротива, Елисеев напуска и получава нова работа в руския Балтийски флот. Петдесет и петгодишният военнослужещ не отговори на въпросите на „Ройтерс", изпратени му през руското министерство на отбраната.

В Киев обаче не се и съмняват на кого е лоялен. „Когато се закле във вярност на Украйна, това бяха празни думи за него. Винаги е бил проруски (настроен)," каза вицеадмирал Ихор Воронченко, който днес е командир на украинския флот, а някога е служил с Елисеев.

Да чукаш на отворена врата

Руските войници всъщност чукат на отворена врата през февруари 2014 г. – Елисеев е само един от всички, които дезертират, а почти всички украински военнослужещи в Крим не оказват съпротива. Русия анексира Крим месец по-късно, като това отприщва скандал със Запада, който се задълбочи заради ролята на Москва във въстанието в Източна Украйна, което продължава и до днес.

Тогава Русия и съюзниците й в Крим се възползват от слабости в армията на Киев, за да подкопаят възможността му да се съпротивлява, показват интервюта на „Ройтерс" с дузина събеседници от двете страни на конфликта.

Руското министерство на отбраната не отговори на въпроси за версията си за събитията през 2014 г. Командир от НАТО обаче каза за „Ройтерс", че руското разузнаване изглежда е опитало да наеме етнически руснаци, служещи в армиите на граничещи с Русия държави. Под условие да запази анонимност, командирът обяви, че Алиансът е особено внимателен заради риска в страните с голяма концентрация на етнически руснаци, особено в балтийските държави.

НАТО трябва да се пази от това явление, каза командирът, макар че рискът не бива да се надценява – руските корени не означават непременно, че въпросният човек е лоялен към Москва.

Властите в балтийските държави, преди бивши съветски републики, а днес членки на НАТО (за разлика от Украйна), отричат да има голяма опасност. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че има доверие на армиите на Естония, Латвия и Литва. Същевременно той заяви за „Ройтерс": „Винаги трябва да сме нащрек. Трябва да разработваме разузнавателните си инструменти и да можем да предвидим всякакви опити да се подрива лоялността на въоръжените ни сили."

Назначен по невнимание, но верен на думата си

Години преди анексията на Крим комисия, която отговаря за назначенията в украинските въоръжени сили, изглежда не е внимавал достатъчно, интервюирайки Елисеев за поста на заместник-командир. Роден край Москва, той завършва военноморско училище в Калининград през 1983 г. и служи за Руския тихоокеански флот.

Комисията го пита какво би направил, ако Русия и Украйна започнат война помежду си. Той отговаря, че би подал молба за ранно пенсиониране, твърди Мирослав Мамчак, бивш капитан от военноморския флот на Украйна, служил с Елисеев. Въпреки отговора си получава поста през 2006 г. Мамчак не сподели с „Ройтерс" откъде знае за разговора, но случилото се впоследствие потвърждава версията му.

Отношенията между Русия и Украйна се влошиха драстично, след като Киев започна сближаване с НАТО. Осем години след назначаването си, докато двете страни бяха на ръба на конфликта заради Крим, Елиеев изглежда е останал верен на думата си, избирайки да напусне.

Действията на Русия не са единственият фактор в кримските събития. Украинската армия дълги години е пренебрегвана – в Киев имаше и властови вакуум след свалянето на правителството, а и много жители на Крим се чувстваха по-близки с Русия.

Същевременно украинските военнослужещи с руски корени преминаха на другата страна, след като започна анексията, а някои офицери дори се престориха, че оказват съпротива, само за да не бъдат изправени пред военен съд. Москва също така е засякла заповеди от Киев, които никога не стигнали кримския гарнизон.

„Нямаше нищо спонтанно. Всичко беше организирано и всеки актьор изигра ролята си," казва Михайло Ковал, по това време заместник-началник на украинската гранична полиция, а сега заместник-ръководител на Съвета за сигурност в Киев.

Поканени да дезертират

Воронченко, който също е заместник-командир на флота по време на анексията, казва, че получил покани да премине на страната на Москва малко след началото на руската операция. Те, разказва той за „Ройтерс", дошли от Сергей Аксьонов, по това време оглавяващ самопровъзгласилото се кримско правителство, подкрепящо Русия, както и от командир от южния военен окръг на Русия и от руски заместник-министър на отбраната.

Попитан какво са му предлагали, ако се съгласи, той обяснява: „Постове, апартамент... Аксьонов ми предложи да ме направи министър на отбраната на Крим."
 
Нито Аксьонов, нито руското министерство на отбраната отговориха на въпроси на „Ройтерс" за контактите с Воронченко. Последният, подобно на много висши украински офицери, е бил в съветската армия редом с хора, които сега служат в руските въоръжени сили. Прекарал е години в Крим, където Русия ползваше бази на Украйна за черноморския си флот от разпадането на Съветския съюз насам.

„Тези генерали, които дойдоха да ме убеждават... казаха, че сме от един и същи кръг, че всички идваме от съветската армия," казва той. „Но аз им обясних, че съм различен... Не съм ваш."

Тогавашният командир Денис Березовски обаче преминава на страната на Русия заедно с няколко командири и по-късно е назначен за заместник-началник на Черноморския флот. Много военнослужещи решават да го последват. В украинско свързочно поделение войниците гледат руска телевизия, когато президентът Владимир Путин се появява на екрана. „За моя изненада, те всички се изправиха," казва Святослав Велтински, който работи там като инженер. „Чакали са това." По-голямата част от поделението преминава на руска страна.

Просто шоу

Дори онези, които се опитват да окажат съпротива, се оказват в безнадеждно положение. Офицер разказва за „Ройтерс", че командирът му наредил разполагане на корабите така, че да не попаднат в руски ръце, а на служителите заповядал да стрелят по всеки, който се опита да влезе в базата. Комуникациите на самата база обаче не работели – били или заглушени, или прекъснати от руснаците.

Изолиран и превъзхождан числено от руските войски отвън, командирът сключил сделка с ръководителя на поделение на руските специални части: на проруски настроени цивилни било позволено да щурмуват базата без последици. Украинците „нямаше как да направят нещо; не може да стреляш по цивилни," каза военнослужещият, пожелал да запази анонимност, тъй като все още живее в Крим и се опасява, че думите му може да имат последствия.

Тогава руските войски последвали цивилните, превзели базата и предложили на поделението шанс да премине на руска страна. Половината се съгласили, въпреки че командирът на базата отказал и му било разрешено да напусне Крим. „Командирът не се съпротивляваше. От друга страна направи, каквото можа, при тези обстоятелства."

Други двама души, замесени в анексията – бивш украински военнослужещ, който сега работи в руска база в Крим, и източник, близък до руската армия, който е бил на полуострова по това време, също описаха подобни инсценировки. „Трябва да разберете, че завземането на украински военни обекти в Крим беше просто шоу" казва източникът, близък до армията.
Научени уроци?

Балтийските страни членки на НАТО са доста различни от Украйна. Командирите от съветско време например масово напуснаха въоръжените им сили, след като страните се присъединиха към Алианса през 2004 г. Представители на тези страни посочват също, че сред седемте латвийски войници, които загинаха на мисии в Афганистан и Ирак, имаше и говорещи руски.

Все пак от случилото се с Крим са научени някои уроци. „Научихме, разбира се, че не ставаше дума само за лоялност, но и че (на украинските военнослужещи) бяха разпратени фалшиви заповеди, а по време на кримската операция комуникациите бяха блокирани," казва Янис Гарисонс от латвийското министерство на отбраната.

Латвия дори промени закони, за да задължи командири да оказват съпротива в подобни ситуации. Гарисонс обаче каза, че най-простата стъпка е направена много преди анексията с въвеждането през 2008 г. на процедура на одобряване на „всеки, който се присъединява към въоръжените сили, от редник до генерал."