На 18 май Алексей Резников, заместник министър-председател за реинтеграция на временно окупираните територии, заяви, че Украйна трябва да се стреми да проведе местни избори през есента на 2020 г. в цялата страна, включително във временно окупираните райони на Донецка и Луганска области. Същата теза на 5 май в ефир по време на онлайн дискусия, проведена от представители на американския аналитичен център на Атлантическия съвет, беше повторена от ръководителя на кабинета на президента Андрей Йермак, пише киевският в. “Украинская правда“, цитиран от "Фокус".

Идеята, която руснаците изразиха под формата на „избори в Донбас“ през 2014 г., съдържа редица фалшификации и заплахи за националната сигурност на Украйна. Защо през 2020 г. е невъзможно да се проведат „избори“ на окупираните територии и какви потенциални последствия са възможни, ако те се проведат?

За какво се води войната?

Възможно ли е да се сложи край на войната чрез избори? Самата дискусия за изборите като начин за решаване на войната също е война: каквато е нейната концепция, такава е архитектурата на мира. Каква картина рисува тя? Сякаш има две равнопоставени страни, които трябва да се споразумеят помежду си. Необходими са избори за избор на втората страна

Демокрацията трябва да носи легитимност и мир. А Русия тук е само посредник: ние не предлагаме провеждане на избори в Ростов на Дон или номиниране на кандидати от „Единна Русия? Това е трансформацията на „руската атака срещу Украйна“ в концепцията на Путин за „гражданска война в Украйна“, която те успешно продават на световната преса, международните организации и държавите, като няма да се задълбаваме в детайлите.

Но истинските причини за войната са желанието на Украйна да се присъедини към ЕС и НАТО, както и нарушението от Русия на Будапещенския меморандум, което разрушава световния ред за неразпространение на ядрени оръжия, и междудържавното руско-украинско споразумение. Защо да има местни избори в окупираните Дебалцево, Алчовск или Горловка? Най-лошото е, че под "избори в Украйна“ не се разбира Крим. По този начин службата на президента де факто се съгласява с анексирането. Иначе къде е планът за украинските избори в Крим?

Бездействие, опасност, несправедливост

Какво представляват изборите? Явяване на повече от 50% от населението на избирателната секция? Процесът на поставяне на бюлетина в кутия? Преброяване и обявяване на резултатите? Ето как обикновено изглеждаха "изборите" в Съветския съюз. Не-алтернативен кандидат, като правило, получава повече от 90% от гласовете. Фалшивите „референдуми“ в Крим и Донецк-Луганск през 2014 г., както и всички последващи и имитации изглеждаха еднакво.

Коренът на думата „избори“ е в „избор“. Има няколко условия за това. Първият е сигурността. Възможно ли е например в Донецк да говорят на украински език публично или да се разхождат по улицата със синьо-жълто знаме, без да плащат за това с изтезания в изолационния концентрационен лагер?

Второто е възможността да бъдеш избран. Ще може ли представител на "Европейска солидарност“ да се кандидатира за кмет на Луганск? Може ли условно Петро Порошенко или Андрий Парубий да дойдат да подкрепят кандидата от своята партия, без да рискуват живота си?

Трето, възможността да гласуват около милион и половина бежанци, много от които публично се обявиха против окупаторите. Колко от тях биха се върнали там, само за да гласуват?

Невъоръжената, малка и принудителноо „неутрална“ мисия на ОССЕ не е в състояние да гарантира основна сигурност дори на себе си, да не говорим за свободни избори, граничен контрол или разоръжаване на незаконни руски части. Мироопазващата мисия на ООН дори не е готова на теория, да не говорим за самото вземане на решения, оборудване, финансиране - всичко това е невъзможно до есента на 2020 година.

В окупираните територии са унищожени правоприлагащата и съдебната системи - следователно няма кой да охранява изборите и да гарантира тяхната справедливост (например, ще бъде невъзможно да се оспорят резултатите).

Ще доведат ли такива "избори" до търсене на отговорност за престъпността под прикритието на „руската пролет“, за масовите изтезания и убийства? Или са специално замислени като амнистия за такива убийци и изнасилвачи, сякаш специално подбрани от руски куратори за ролята на „представители на народа на Донбас“? Ако е възможно веднъж това да мине безнаказано, тогава защо да не се повтори отново?

Пропаганда, бедствие и достойнство

Гражданите се нуждаят от информация, за да направят избор. Украинските медии на окупираните територии са недостъпни и вече шеста година медиите, контролирани от окупаторите и официалните руски медии, целенасочено оформят мисленето на хората там. Хората, живеещи в окупираните територии, са подложени на невероятен поток от пропаганда - от „разпнати момчета“ и „наказатели“ до исторически изкривявания на „Великата отечествена война“.

Провеждането на избори в такива условия просто ще фиксира реалността. Какво биха донесли такива избори.

Окупираните територии са зона на хуманитарна, екологична и икономическа катастрофа. Повечето от икономически активното и квалифицирано население ги напусна, десетки предприятия бяха откраднати и изнесени в Русия, останалите бяха нарязани за скрап.

Минните води и токсични хвостохранилища могат да превърнат тези земи в пустиня. Не е добро и състоянието с алкохолизма, наркоманията, туберкулозата и СПИН като проблемът се задълбочава допълнително от пандемията от коронавируса, с която местното унищожено здравеопазване не може да се справи.

Очаква ни катастрофа с африкански или азиатски размери, с инфекции, замърсяване на реките и масивни миграции. Как всичко това може да се реши чрез „изборите в Донбас“? Психологическото състояние на населението, което от шест години живее под комендантски час, е депресирано. Несъгласието е смъртоносно: хората се страхуват да мислят.

Без достатъчно време за изход от подобна криза избори са невъзможни: ще бъде избран страха, травмата и инерцията. Или Зеленски иска такива избори?

Пропагандната мантра за „мира“ на настоящите украински власти не трябва да замества националната сигурност. Местните избори през есента на 2020 г. в окупираните територии могат да имат последствия, съизмерими с вдъхновения от нацистите референдум в Судетската област в Чехословакия през 1938 г.

Чуждестранните посредници в Минск в „Нормандския формат“ също трябва да помнят уроците от Мюнхен-1938. Симулирането на мирния процес чрез местна демокрация в контекста на руската хибридна война няма да доведе до мир. В най-добрия случай тя ще удължи времето и страданията на хората в окупацията, в най-лошия ще разруши конституционния ред на Украйна и ще подкопае волята ни за борба.

Всякакви реални избори в окупираните територии са възможни само след дезокупация и реинтеграция, а не „в деня преди възобновяването на украинския или международния граничен контрол“. Всичко останало е руски сценарий за легализиране на своите агенти, по-нататъшно разиграване на „гражданската война” и прелюдия към много по-големи жертви и страдания.