След атака с дронове в нощта на 19 октомври, украинските въоръжени сили преустановиха дейността на нефтопреработвателния завод в Новокуйбишевск, Самарска област и газопреработвателния завод в Оренбург. Генералният щаб на украинските въоръжени сили потвърди ударите по заводите, съобщи Униан.

Новокуйбишевската нефтопреработвателна рафинерия произвежда над 20 различни вида нефтопродукти, с годишен капацитет за първично рафиниране от 4,9 милиона тона. Според източници, рафинерията е затворила своята инсталация за първична дестилация на суров петрол AVT-11, с капацитет от 18 900 метрични тона на ден или приблизително 138 540 барела на ден, съобщава Smart-lab.Ru . Втората от двете основни инсталации в Новокуйбишевската нефтопреработвателна рафинерия, AVT-9 (4700 тона на ден), също е била затворена малко по-рано отново след атаката с дрон. Според запознати източници
Новокуйбишевската нефтопреработвателна компания ще може да върне своите агрегати в експлоатация приблизително в началото на ноември.

В същото време една от инсталациите за преработка и пречистване на газ в Оренбургския газопреработвателен завод беше повреден. Това се превърна не само в руски, но и в казахстански проблем, тъй като по-голямата част от газа, произведен в Карачаганак, беше изпратен в този завод. Пречистеният, готов за употреба газ след това беше върнат в Казахстан.

Този процес вече е спрян за неопределено време. Веригата за доставки на резервни части за ремонти на тези съоръжения е неясна, тъй като Русия е под санкции, а оборудването в Оренбург е европейско.

Ulysmedia.kz цитира експерта по нефтена и газова индустрия Аскар Исмаилов като източник на тази информация. Количеството газ, което Казахстан може да загуби, все още е неизвестно. Всичко зависи от това колко дълго ще бъде затворен Оренбургският газопреработвателен завод. Исмаилов смята, че това ще отнеме поне няколко седмици, но е възможно и по-дълго спиране. „Газпром“ вероятно ще трябва да покрие получения недостиг на газ в Казахстан, и то не на цената от 180 долара за хиляда кубически метра, която се начислява, а на 70-80 долара, както беше преди това с връщането на газа от Карачаганак.

Експертът отбеляза, че в Карачаганак годишно се произвеждат 25 милиарда кубически метра газов кондензат, 60% от които се реинжектират, около 10% се използват за вътрешни нужди – отопление, работа на компресорите и т.н. – и малко над 30%, а 8 милиарда кубически метра се изпращат за преработка в Оренбургския газопреработвателен завод. От тук възниква и въпросът: къде да се депонират тези 8 милиарда кубически метра газ, когато заводът в Оренбург не функционира?