В нощта на 26 април 1986 година избухна експлозия в четвърти енергоблок на чернобилската АЕЦ, експлозия, която освободи радиация 45 пъти от мощта на бомбата,  хвърлена над Хирошима. Във въздуха бяха изхвърлени огромни количества радиоактивни вещества, по оценки в атмосферата попаднаха около 11 тона ядрено гориво. След 36 часа научихме истината не от Москва, а от Швеция, когато радиация беше засечена на повече от 1000 км разстояние.

Чернобилската катастрофа не е била случайност, тя е била системно заложена много преди 1986 година и това е важно. Това заяви украинският посланик Олеся Илашчук по време на дискусия, посветена на ядрената катастрофа в Чернобил. 

Още първите документи от 1973 година фиксират сериозни нарушения при строителството на централата, неспазване на техническите норми, пропуски в конструкцията на реакторите, допълнително увеличени рискове. Тези фактори обясняват защо през 1986 година покритието на реактора не издържа.

Документите свидетелстват за редовни доклади на органите до комунистическото партийно ръководство за съществуващия проблем, за регистриране на случаи със значително радиоактивно замърсяване на транспортни средства край Киев, както и на дрехите на деца, добави украинският посланик. 

Радиоактивният облак достига до България на 1 май 1986 година, хиляди хора, както в Киев, така и в София са изведени на демонстрации, децата вървят по радиоактивния дъжд, хората консумират замърсена храна без да знаят истината, това е престъпление и България даде правна оценка на това престъпление по време на процеса през 1991. Архивите потвърдиха - елитът се е защитавал, а народът е оставал беззащитен. тази трагедия е нашата обща памет. Елитът се е страхувал повече за себе си отколкото от смъртта на собствените си граждани, заяви още Илашчук. Хиляди хора заплатиха с живота си. Саркофагът бе изграден за 206 дни. И днес темата за ядрената безопасност е много актуална. Европа инвестира в нови реактори, нова енергетика, това е нашето бъдеще и Украйна е част от това бъдеще, но има едно условие – безопасността не може да бъде компромис, добави още тя. | БГНЕС