Ударите с украински дронове по територията на Русия имат редица негативни ефекти за икономиката на страната-агресор – както преки, така и косвени. Това обяснява авиационният експерт и член на Обществения съвет към Държавната авиационна служба на Украйна Богдан Долинце в материал на УНИАН.

„Можем да говорим за цял спектър от ефекти за РФ – преки и косвени. На първо място за т.нар. Московски авиационен възел. Това е основният авиационен хъб в Русия, който обслужва две трети от целия руски пътнически трафик – около 65–70 милиона пътници годишно. До 1000 полета на ден, или около 300 000 на година. При пълно спиране на дейността, над половината от руските пътници няма да могат да започнат или завършат пътуването си“, разяснява той.

Според него това води до значителни косвени загуби. Например, загуби при отмяна на полети – само компенсациите към пътниците при пренасочвания могат да достигнат до 5 милиона долара дневно. При директна отмяна на полети, загубите се изчисляват на няколко милиона долара за всеки час престой.

„И това е само при излитащите самолети. А има и такива, които кацат. При създаване на „безполетна зона“, самолетите или се пренасочват към резервни летища, или се задържат във въздушното пространство, което струва на авиокомпаниите между 8 и 15 хиляди долара на час за допълнителен полет. Като се вземе предвид броят на полетите, руските авиокомпании губят минимум 1,5–2 милиона долара за всеки час затваряне на московския възел“, пояснява експертът.

Третият фактор, по думите на Долинце, са компенсациите за пътници при закъснение на полетите, когато те остават на земята. Авиокомпаниите са длъжни да осигурят храна, вода, хотелско настаняване и финансово обезщетение – обикновено по 100 и повече долара на билет.

„На пръв поглед това не са големи пари, но при такива мащаби стават значителни. Само тези разходи могат да достигнат между 2 и 5 милиона долара. Ако говорим за пълно или съществено прекъсване на въздушния трафик в Москва дори за едно денонощие, това може да струва на РФ между 10 и 30 милиона долара в преки икономически загуби. Това са реални оценки, защото досега летищата са били затваряни само за определени периоди – по 4 до 6 часа на ден“, казва той.

По думите на Долинце, ако летищата престанат да работят за цялото денонощие, загубите ще достигнат 50 милиона долара и повече. Но до момента такава пълна блокада не се е случвала.

За по-лесна сметка експертът предлага формула: загубите в първите часове са 1,5–2 милиона долара на час, но след 4–5 часа престой, те нарастват до 4–5 милиона за всеки следващ час прекъсване.

С други думи, 6 часа престой на московските летища – дори само поради косвени загуби – са равностойни или надвишават стойността на използваните за това украински БПЛА. И това без да се броят разходите за зенитни ракети и щетите при директни удари, които могат да достигнат стотици милиони долари.

Долинце допълва, че дори когато дронът не уцели цел, но бъде свален от ПВО, РФ пак губи пари. Обикновено се използват системи С-300, по-рядко „Панцир“. Цената на една ракета за С-300 е 100–300 хиляди долара, а за „Панцир“ – десетки хиляди долари, макар и по-евтино.

„Тактиката на „безполетната зона“ икономически се оправдава. Можем да говорим за загуби от няколко милиона при попадение, а при пожар в руски производствени мощности – за десетки милиони долари само от един удар“, отбелязва той.

Косвените икономически загуби са трудно измерими – прекъснати вериги за доставки по въздух, забавяне или спиране на бизнес дейности, пътувания и др.

По изчисления на експерта, „безполетна зона“ над Москва може да струва до 5–10% от БВП на Русия, ако ефектът е продължителен.

„Трябва редовност – поне 2–3 пъти седмично, за да има сериозно влияние върху БВП и значителни косвени загуби. Тоест от всички гледни точки тази „безполетна зона“ е икономически обоснована – нанася значително повече щети, отколкото струват самите дронове“, обобщава Богдан Долинце.

Украинските дронови удари по Русия – важни новини:

В началото на май дългобойни дронове на СБУ поразиха два завода от руския военно-промишлен комплекс в тила. Това доведе до въвеждането на „план Ковер“ в Московска област – затваряне на летищата, което доведе до транспортен колапс и стотици отменени полети.

След операция „Паяжина“, руските окупатори започнаха изграждане на укрития за своите самолети – на военните летища в Севастопол, Саки, Гвардейское и Кировское, след успешното унищожаване на вражеска стратегическа авиация от СБУ.