След навлизането на Русия в Украйна много украински предприятия се оказаха под руска окупация. И съвсем не всички са успели да евакуират дори и част от оборудването си. Много стоки изчезнаха от рафтовете на магазините, включително например познатите на украинците макаронени изделия, доматено пюре, сосове и кетчуп под марката "Чумак" - предприятието от град Каховка в Херсонска област, чието производство бе прекъснато веднага след окупацията на града на 24-и февруари 2022-а година.

Заводът не пострада от бойните действия, но компанията не успя да евакуира нито оборудването, нито служителите, казва пред Дойче веле (dw) генералният директор Андрей Левчук. За да не останат хората без поддръжка, компанията продължава да им плаща заплати.

В момента заводът "Чумак" се разграбва. "Оттам постоянно излизат пълни камиони. Но не знаем какво е откраднато, тъй като наши работници там няма. Ще оценяваме щетите след деокупацията на Каховка", споделя Левчук.

Въпреки загубата на цялото производство "Чумак" успява да върне продуктите си в магазините на базата на т.нар. аутсорсинг - договаря се за сътрудничество с 12 компании, на чиито площадки стоките могат да се произвеждат по утвърдените рецепти и технологии. Осем от фирмите, с които се работи съвместно, са украински, но има и партньори в Турция, Италия и Виетнам.

Днес в "Чумак" работят 110 души, при положение, че преди началото на войната служителите са били 1200. До момента е възстановена около една трета от производството, възстановява се и износът - към САЩ, балтийските страни, Африка. До края на годината "Чумак" планира да достигне оборота си от 2021-а година.

Да загубиш всичко и да започнеш отново

Фабриката за чорапи в окупирания град Рубежное, в Луганска област, тръгва по друг път. Тя съществува от над 25 години и произвежда чорапи и чорапогащници за много украински марки. Преди войната в нея са работили 162 души, имало 98 предачни и около 40 шевни машини.

Както казва търговската дирукторка на фабриката Олга Ушакова, сега съдбата на оборудването е неизвестна, тъй  като връзка с Рубежное няма. Вторият етаж е бил разрушен изцяло, след като е бил уцелен от снаряд, но дори високотехнологичното оборудване да не е открадното, то едва ли се е запазило през зимата в неотопляваните помощения, посочва още Ушакова.

И от тази фабрика не е могло да бъде евакуирано нищо, затова се налага производството да започне практически от нулата. Помогнали са фирмите поръчители, както и градският съвет в Лвов, който съдейства за намирането на помещение под аренда. Освен тях - Американската агенция за международно развитие, която платила едногодишната аренда; Международната организация по миграцията, предоставила средства за покупката на шивашко оборудване; Датският съвет за бежанците, който отпуснал грант за покупката на офис техника. "Така, без да имаме нищо, започнахме производство в Лвов", казва Ушакова. Компанията довела част от служителите си със семействата им от Рубежное, а лвовската администрация помогнала да бъдат настанени в общежитие.

В Лвов във фабриката работят почти пет пъти по-малко хора, асортиментът е ограничен, но въпреки това износът се възобновява. Ушакова гледа оптимистично на бъдещето: "Смятаме да се установим в Лвов постоянно. Но когато освободят Рубежное и там стане безопасно, бихме искали да възобновим и производството си там".

От Северодонецк в Уман

На предприятието "Тана", което произвежда полимери за автомобилната и строителната индустрия, също му се налага да бяга от войната. Във фабриката в Северодонецк преди началото на инвазията работели около 100 души, имало шест производствени линии. Заради бойните действия обаче работата прекъсва, казва пред ДВ директорът на компанията Сергей Войтюк.

"За около месец успяхме да намерим шофьори и да сформираме бригада за евакуиране на оборудването и на остатъците от продукцията от Северодонецк. Беше опасно, защото обстрелът не спираше", споделя Войтюк. До май - когато градът вече бил недостъпен - компанията успяла да евакуира половината от имуществото си, останалото било загубено. "От снимките и видеозаписите видяхме, че почти всичко е изгоряло, а останалото е разграбено", обяснява директорът на "Тана".

Благодарение на спасеното оборудване обаче "Тана" успява да възстанови производството си в град Уман в Черкаска област. Намерили там жилища за работниците, а местните власти помогнали за намирането на производствено помещение. "Сега асортиментът ни включва около сто позиции - почти толкова, колкото и преди окупацията на нашето предприятие", казва Войтюк. Макар да има проблеми със суровините, "Тана" работи и за износ - основно за Германия и за Белгия.