Украйна чертае нова карта на Европа: Карпатите като икономически и енергиен център

Олександър Левченко*

Украйна постави началото на нов формат на регионално сътрудничество — Карпатската интеграционна инициатива, която обединява всички карпатски държави, техните региони и общини за взаимодействие на макрорегионално равнище. Карпатският регион обхваща територии на осем държави — Украйна, Австрия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Сърбия. В него живеят около 126 млн. души, а шест от осемте държави са членове на Европейския съюз. Съвкупният БВП на региона се оценява на около 3,4 трлн. долара, което представлява приблизително 15% от БВП на ЕС.

В градчето Хута, Ивано-Франковска област, се проведе първото пленарно заседание на Карпатската среща на върха. Заедно с президента на Украйна Володимир Зеленски в него участваха президентът на Сърбия Александър Вучич и президентът на Румъния Никушор Дан, министър-председателят на Полша Доналд Туск, председателят на Федералния съвет на Австрия Кристина Шварц-Фукс, първият заместник-председател на Сената на Чехия Иржи Драгош, държавният секретар на Министерството на външните работи и европейските въпроси на Словакия Марек Ещок, както и представител на Унгария.
Тази среща се превърна в първия политически форум на новия формат, чиято цел е да обедини държавите, регионите и общините от Карпатското пространство. Неговата стратегическа цел е 

създаването на постоянна политическа платформа
 
на най-високо равнище за диалог и координация, формулирането на обща визия за развитието на Карпатите и включването на общите приоритети в националните и европейските политики.

Карпатският регион разполага със значителен икономически, енергиен и транзитен потенциал. Основните сектори на икономиката му са машиностроенето, производството на оборудване и електронни компоненти, добивът на полезни изкопаеми, химическата промишленост и агропромишленият комплекс. Регионът има развити трансгранични търговски и енергийни връзки, както и стратегически газови хранилища, сред които са едни от най-големите в Европа.
Географски Карпатите представляват естествена връзка между Централна, Източна и Югоизточна Европа и потенциален маршрут за потоците от стоки и енергия от Южен Кавказ и Азия през Черно море. Същевременно регионът има важно значение 

за европейската сигурност и устойчивостта пред руските заплахи

Въпреки това досега не е формирана комплексна политика за развитието на Карпатите, съпоставима с макрорегионалните стратегии за Алпийския или Дунавския регион. Такива стратегии създават механизми за координация, осигуряват достъп до финансови инструменти на ЕС и насърчават привличането на мащабни инвестиции. Именно затова една от ключовите задачи на Карпатската интеграционна инициатива е да създаде основите за бъдеща макрорегионална стратегия на ЕС за Карпатите — EUSCARP.

Форумът обедини почти 1400 участници от 25 държави, сред които представители на държавни органи, регионални администрации, органи на местното самоуправление и бизнеса. Над 800 участници представляваха централните правителства, регионалните администрации и местното самоуправление. Бизнес секторът беше представен от почти 400 компании от всичките осем държави от Карпатския регион.
Инвестиционното портфолио на форума включва 

95 проекта с обща стойност над 42,5 млрд. евро. 

Те обхващат енергетиката, промишлеността и производството, иновационните технологии, транспорта и логистиката, инфраструктурата и недвижимите имоти, агрохранителния сектор, здравеопазването и производството на строителни материали.

Отделно направление беше младежкият форум, чиито участници представляваха всички държави от Карпатския регион. Това е важно с оглед на дългосрочния характер на инициативата, която трябва да изгражда не само инфраструктурни и икономически връзки, но и човешки капитал и институционално партньорство.

Потенциалната EUSCARP може да обхваща седем ключови направления: околна среда; енергетика и използване на ресурсите; инфраструктура и цифровизация; образование, наука и иновации; туризъм и културно наследство; икономическо развитие; трансгранично сътрудничество.

Сред потенциалните проекти са залесяване и възстановяване на горите, мерки срещу наводненията и борба с ерозията, производство и транспортиране на „зелен“ водород, изграждане на малки водноелектрически централи, биогазови комплекси и малки слънчеви и вятърни електроцентрали. Сред инфраструктурните приоритети се разглеждат автомагистралата Ивано-Франковск–Катовице, мрежи от зарядни станции за електромобили, развитие на оптичния интернет и 5G, местни агрохъбове, трансгранични туристически маршрути, както и съвместни системи за мониторинг на околната среда, демографските и икономическите процеси.

Предвижда се също развитие на съвместни 

образователни и професионални програми 

за студенти и специалисти от региона. В случай на създаване на отделна макрорегионална стратегия това може да открие допълнителни възможности за привличане на европейско финансиране за развитието на карпатските територии.

Икономическият потенциал на региона е значителен. Според оценки през следващите години икономическият растеж на Карпатския макрорегион може да бъде два пъти по-бърз от средния показател за ЕС. Реализирането на този потенциал обаче ще зависи от способността на държавите да превърнат политическите договорености в конкретни трансгранични проекти, да улеснят взаимодействието за бизнеса и да осигурят стабилни механизми за финансиране.

Енергетиката и инфраструктурата като основа на регионалната устойчивост

Измерението на сигурността на Карпатското сътрудничество придобива особено значение с оглед на дългосрочното противопоставяне на Русия с европейските държави. Развитието на транспортната, енергийната и промишлената инфраструктура трябва едновременно да повишава икономическата конкурентоспособност и устойчивостта на региона.
Карпатите могат да засилят 

ролята си на енергиен донор на Европа

Става дума за използване на газовите хранилища, развитие на възобновяемата енергетика, изграждане на нови интерконектори и интегриране на енергийните системи на държавите от региона. Сред предложените инициативи е създаването на Карпатски ветроенергиен клъстер с мощност 1,5 GW.

При такъв модел Карпатският регион може постепенно да се превърне от предимно транзитно пространство в един от доставчиците на енергийни ресурси за ЕС. Развитието на слънчевата и вятърната енергетика, системите за съхранение на енергия, подземните газови хранилища и интерконекторите може едновременно да засили регионалната енергийна устойчивост и да допринесе за по-нататъшното намаляване на зависимостта на Европа от руските енергийни ресурси.

Не по-малко важно е развитието 

на транспортната и логистичната мрежа

Войната в Украйна показа, че взаимосвързаните автомобилни пътища, железопътни линии и пристанища на съседните държави могат да осигурят функционирането на търговията дори при мащабни рискове за сигурността. Следващата стъпка трябва да бъде превръщането на тази ситуационна устойчивост в постоянен регионален капацитет.
За тази цел са необходими модернизация на пътищата и железопътната инфраструктура, увеличаване на пропускателната способност на транспортните коридори, създаване на логистични хъбове и терминали, както и развитие на центрове за обработка и съхранение на товари. Особено значение има военната мобилност, която може да повиши отбранителния капацитет на региона и да ускори преместването на сили и критични ресурси.

Регионалното равнище и ролята на общините

Важна особеност на Карпатската инициатива е включването на регионите и общините. На срещата на върха присъстваха около 170 представители на карпатските региони. Планинските територии на различните държави се сблъскват със сходни проблеми — недостатъчна транспортна достъпност, демографски предизвикателства, екологични рискове и ограничени възможности за икономическо развитие.

Тези въпроси не могат да бъдат решени ефективно единствено на равнището на националните столици. Именно затова трансграничното сътрудничество между регионите и общините трябва да се превърне в един от практическите механизми за реализация на Карпатската интеграционна инициатива.
Основната задача на държавите от региона трябва да бъде създаването на условия за формиране на действително 

интегрирано икономическо пространство

Това предполага развитие на обща транспортна и енергийна инфраструктура, улесняване на трансграничната икономическа дейност и повишаване на взаимното доверие. Компаниите от една държава трябва да могат по-лесно да работят, да инвестират и да сключват сделки в други държави от региона.

Европейската комисия също разглежда Карпатското пространство като важен елемент от бъдещата европейска интеграция. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен във видеообръщение подчерта особеното място на Карпатския регион в Европа и неговия потенциал, по-специално в контекста на европейското бъдеще на страните кандидатки. Тя също така подчерта значението на участието на бизнеса и младите хора във формирането на общото бъдеще на региона.

Карпатите като свързващо звено на Европа

Карпатският регион по естествен начин свързва три други европейски макрорегиона — Балтийския, Алпийския и Дунавския. Именно тук се пресичат ключови търговски, енергийни и транспортни маршрути в източната част на Европа, а чрез южното направление регионът има достъп до по-широкото пространство на Южна Европа и Черно море.
Карпатите придобиват все по-голямо значение и като 

център на отбранителното производство 

и свързаните с него отрасли. Развитието на производствената кооперация, критичната инфраструктура, отбранителната промишленост, енергетиката и транспортните мрежи може да създаде допълнителни възможности за икономическата интеграция на държавите от региона.

В този контекст Карпатската интеграционна инициатива има потенциал да се превърне не само в платформа за политически диалог, но и в механизъм за практическа икономическа интеграция. Нейният успех ще зависи от прехода от политически декларации към реализация на конкретни трансгранични проекти, създаване на общи инфраструктурни мрежи и привличане на частен капитал.

За Украйна и Сърбия участието в този процес има и европейско измерение. Колкото по-тясно регионите, общините и бизнесът на двете държави взаимодействат с европейските партньори, толкова повече тяхната икономическа и институционална интеграция ще се осъществява на практическо равнище.

В дългосрочна перспектива Карпатите могат да се превърнат в едно от ключовите пространства за икономическо, енергийно, транспортно и свързано със сигурността взаимодействие в Централна и Източна Европа. Основният резултат от това сътрудничество трябва да бъдат не само нови политически механизми, но и конкретни инвестиции, инфраструктурни проекти, производствена кооперация, икономически растеж и създаване на работни места.

*Олександър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).