Александър Левченко*

Важното събитие беше подписването на меморандум за разбирателство между водещия шведски отбранителен концерн Saab AB и украинското държавно предприятие „Украинска отбранителна индустрия“ („Укроборонпром“). Той формализира намерението за развитие на сътрудничеството в областта на авиацията и въздушното наблюдение. Документът беше подписан на Мюнхенската конференция по сигурността. Това подчертава неговото значение за европейската сигурност и интеграцията на отбранителните технологии.

Става дума за 

партньорство между равностойни субекти

 – световноизвестната шведска компания и украинския концерн, който демонстрира способности и технологичен потенциал по време на голямата война срещу РФ.

Компанията Saab е известна в света със своите бойни самолети JAS 39 Gripen, радиолокационни станции и отбранителни системи. Тя ще предостави експертен принос в авиационните и радиолокационните технологии. Украинската страна разполага с развита индустриална база и боен опит. Такова сътрудничество предвижда обмен на знания, съвместни проекти, потенциално развитие на производствени линии и модернизация на съществуващата техника.

Сътрудничеството позволява на Украйна по-бързо да интегрира съвременни западни технологии във военната инфраструктура, при това в условията на продължаваща война. Адаптацията на украинските производства към стандартите на НАТО осигурява по-нататъшен обмен на технологии. Швеция получава директен достъп 

до нов пазар за съвместни производства и услуги, 

което разширява нейния експортен потенциал. По този начин Saab укрепва позицията си като основен доставчик на авиационни и разузнавателни системи в Европа, което е важно в условията на нарастваща конкуренция на световните оръжейни пазари.

Съвместните проекти ще включват и развитие на радиолокационни станции, авионика и бойни платформи, като се взема предвид украинският боен опит. Това носи ползи за Швеция не само икономически, но и технологично, тъй като изделията, тествани в реални бойни условия, имат по-голямо търсене на световните пазари. За Европа това означава укрепване на източния фланг на НАТО и повишаване на общата отбранителна способност в региона. Освен това сътрудничеството с Украйна допринася за унифицирането на стандартите в Европа, което ще улесни интеграцията на отбранителната индустрия.

Задълбочените връзки дават на Швеция предимство при формирането на бъдещи обединени проекти в рамките на Европейския отбранителен фонд. В перспектива това засилва отбранителния потенциал на Швеция в страните от Скандинавия и Балтика. Такова сътрудничество допринася 

за стабилизацията на региона 

и за повишаване на общия баланс на сигурността в Европа. Сътрудничеството с Украйна в сферата на бойната авиация и РЛС става не само военно-технически, но и икономически и геополитически фактор, като се засилва ролята на Швеция в архитектурата на европейската сигурност.

Партньорството с „Укроборонпром“ отваря за Saab нови производствени и сервизни пазари. Това води до увеличаване на износа на шведски отбранителни технологии и създаване на работни места в производството. Украйна предоставя голям пазар за авиационни и радиолокационни решения, което помага на шведските компании да намират нови клиенти в Европа. Съвместните производства и технологичният обмен укрепват шведските и интегрираните с тях европейски вериги за доставки на критично важни компоненти за авиацията и радарите, като по този начин се намалява зависимостта от външни доставчици извън ЕС и НАТО.

Украинският боен опит дава възможност на 

Saab да тества и усъвършенства своите системи

в реални бойни условия, особено в сферата на РЛС и въздушното наблюдение, което ще повиши конкурентоспособността на шведските разработки на глобалните пазари. Засилването на отбранителните способности на Украйна чрез сътрудничество със шведската компания означава по-ефективно сдържане на руската агресия на изток, което повишава общото ниво на сигурност за европейските държави, включително Швеция.

Съвместните споразумения с Украйна осигуряват основа за по-широк отбранителен съюз между Швеция и други европейски държави в сферата на авиацията и наблюдението, особено в рамките на НАТО и ЕС. Saab, като ключов партньор в модернизацията на украинската авиационна и радиолокационна инфраструктура, повишава имиджа на Швеция като надежден съюзник в сферата на сигурността, което може да укрепи политическите и търговските позиции на Стокхолм. Потенциалните големи договори за самолети JAS 39 Gripen, политическите решения за които се вземат на най-високо ниво в двете страни, и разширяването на производството в Украйна ще 

осигурят многогодишни поръчки за Saab 

и за шведския военно-промишлен комплекс, допринасяйки за стабилност и инвестиционна привлекателност на шведските компании.

Освен това Украйна официално стартира пазара за износ на оръжия и през 2026 г. създава десет украински експортни центъра. Те ще бъдат разположени в страните от Северна Европа, Балтика, Германия и Великобритания. Основният акцент е върху безпилотните системи, които се превърнаха в най-големия сектор на украинската индустрия по време на пълномащабната война. За европейските държави, които разполагат украински експортни центрове, това означава директен достъп до оръжия и технологии, изпитани в бойни условия срещу редовната армия на РФ.

Разполагането на експортни центрове в страните от Балтика и Северна Европа значително съкращава логистиката, намалява разходите и ускорява доставките на съвременни системи за техните армии. Особено значение има пускането на пълна производствена линия за украински дронове в Германия и вече действащите линии в страните от Балтика, Великобритания и Полша. Това 

интегрира украинските технологии 

директно в европейския военно-промишлен комплекс. Тези държави получават не само внос на продукция, но и локализация на производството, работни места и данъчни приходи.
Украинските технологии позволяват по-бързо запълване на критичните пропуски в сегмента на производството на безпилотни апарати от различни типове. Наличието на 450 украински компании в сферата на производството на дронове формира мащабна система, отворена за инвестиции и кооперация с европейския бизнес. За страните от Балтика и Северна Европа това намалява зависимостта от ограничен брой традиционни отбранителни изпълнители, включително такива, които конкурират ЕС. Сътрудничеството с Украйна повишава стратегическата автономия на участващите в проекта европейски държави в сферата на отбраната, като им дава възможност бързо да адаптират технологиите към собствените си нужди без дълги цикли на разработка.

Украинските решения се

базират на реалния опит от война с висока интензивност, 

а не на теоретични сценарии, което ги прави особено ценни в условията на нарастващи заплахи от Русия, особено за балтийските държави, които са под непосредствена заплаха от руска агресия. Експортните центрове изпълняват и ролята на хъбове за обмен на знания и тактики за използване на БПЛА. В резултат балтийските и северните страни на Европа укрепват собствената си сигурност, икономика и отбранителна устойчивост. Тяхното сътрудничество с Украйна е не само акт на солидарност, но и прагматична полза за тях.
Украинските дронове са създадени и усъвършенствани в условията на пълномащабна война срещу Русия. Балтийските и скандинавските държави получават системи, чиято ефективност е потвърдена от реални бойни операции. Това значително 

намалява рисковете от погрешни инвестиции 

в неефективни платформи и ускорява превъоръжаването без многогодишни тестови програми. Пускането на украински производствени линии в страните от Балтика, Полша, Германия и Великобритания означава прехвърляне на част от отбранителното производство там, създаване на работни места и натоварване на индустриалните мощности, както и намаляване на зависимостта от внос извън континента. Едновременно с това нараства технологичната компетентност на европейските кадри.

Сътрудничеството с Украйна дава на Латвия, Литва, Естония и страните от Северна Европа алтернативен източник на съвременно въоръжение извън традиционните големи доставчици, 

което намалява стратегическата уязвимост 

в случай на глобални политически кризи. Украйна става част от европейската отбранителна система, което съответства на курса на европейците към стратегическа автономия.
Заявлението на Украйна за 450 компании-производители на дронове свидетелства за мащабен пазар за инвеститори от партньорските страни. Там се разполагат 10 експортни центъра, които получават достъп до бързо развиваща се индустрия с високо търсене. Инвестициите в украински технологии носят значително по-висока възвръщаемост от традиционните отбранителни проекти, което прави сътрудничеството икономически привлекателно, а не само политическо.

Украинските БПЛА позволяват на държавите, които са под заплаха от руско нахлуване, 

бързо да увеличат своите способности, 

особено в сферата на разузнаването, бойните операции и радиоелектронната борба. Това е особено важно на фона на ограничените запаси и бавното производство в много европейски държави. Съвместните производствени центрове съкращават времето между поръчката и доставката, като повишават оперативната готовност на въоръжените сили на партньорите.

Експортните центрове фактически интегрират Украйна в европейската отбранително-промишлена система. Балтика и Северна Европа получават съюзник 

с уникален боен опит, 

което укрепва тяхната сигурност и общата устойчивост срещу заплахите от РФ. Украинските технологии са създадени с отчитане на тактиките и възможностите на руската армия, което означава по-добра подготовка за потенциални конфликти за Латвия, Литва и Естония. Съвместното производство и използване на тези системи повишава съвместимостта на силите и директно засилва сдържането на Русия.

Стартирането на износа на оръжия и експортните центрове демонстрира трансформацията на Украйна от получател на помощ в пълноценен партньор. Това формира нова архитектура на отбранителното партньорство с европейските държави, които са под пряка руска заплаха, като по този начин се повишава тяхната сигурност и отбранителна устойчивост.

Западните държави най-накрая започват да разбират, че най-добрият начин да се принуди Кремъл към мир е чрез насърчаване на военно-техническото сътрудничество с Украйна и широки инвестиции в съвместно военно производство.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)