На 24 май Украйна също почете Деня на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност. В годините на своята независимост украинците отбелязват празника, но по време на Съветския съюз той дълго време е забраняван.

На снимките си от вчерашния 24 май в Киев, Татяна Станева е запечатала символични моменти пред паметника на Кирил и Методий на Михайловския площад в украинската столица. На едно от изображенията ракурсът  е такъв, сякаш Методий държи в ръцете си украинското знаме, а в подножието на монумента е струпата пленена и изгоряла руска техника - символ на разбитата Русия.

Забележително е, че това е най-старият паметник на светите равноапостоли в света – те са изобразени заедно с фигурите на княгиня Олга и Андрей Първозвани. Сградата с украинския флаг зад монумента, която се вижда на снимката, е Министерството на външните работи на Украйна.

За Татяна Станева 24 май е сред любимите ѝ празници, защото показва дълбоката връзка между Украйна и България.

„Абсолютно всички в Украйна са наясно, откъде идва писмеността. Още в Руската империя не се признава, че България е родоначалник на писмеността. Впоследствие Съветите още повече задълбочават непризнаването на старобългарския език и българския корен." – споделя тя в профила си във Фейсбук.

В Украйна честванията на 24 май  започват през 1918 г., когато Министерството на просветата на Украинската народна република го обявява със специален указ.

„Но през годините на съветската власт Украйна забрави за този празник и го възстанови едва през 1986 г.
В съвременна Украйна празникът е възроден през 2004 г. в чест на свети равноапостоли Кирил и Методий.  
Светите братя-просветители са много почитани от украинския народ.“ – отбелязва Анна Тертична, заместник-посланик на Украйна в София.

Паметникът на светите братя на Михайловския площад е дело на украинския скулптор Иван Кавалеридзе - поставен е през 1911 г. През 1923 г. обаче болшевиките го демонтират, а украниците го скриват, за да го съхранят. През  1996 г. той е възстановен, а честването на празника е възобновено през 2004 г. – в независима Украйна.

Делото на Кирил и Методий обаче много по-рано се превръща в символична част от борбата на украинския народ за независимост. В тяхна чест през 1846 г. в Киев е създадено Кирило-Методиевското братство, а руското самодържавие е унищожено. Това общество е първото сдружение на талантливата украинска младеж и интелигенция. Сред членовете му са Никола Костомаров и Тарас Шевченко, които за първи път в историята на Украйна си поставят политическа цел – борбата за правата на украинския народ. 

Украинският народ помни и почита солунските братя, а многобройните паметници в цяла Украйна са безспорно доказателство за това.

В новата ни история първата стъпка в развитието на културните връзки между Киев и София е направена на среща между Иван Шишманов и М. Василенко – министър на образованието на Украйна, по чиято заповед на 24 май 1918 г. в украинските училища е поставено на началото на честванията на просветителите Кирил и Методий. Традицията е заимствана от България, където празникът се отбелязва от 1851.

След като научава за решението на министъра, Ив. Шишманов съобщава за това на българския министър на просветата П. Пешев и му препоръчва да поздрави украинския си колега.

Първата тържествена литургия в чест на Св. Кирил и Методий в Киев се е състояла в катедралата „Света София“. На следващия ден българският посланик е посетил М. Василенко, за да предаде телеграма от българския министър на образованието. В нея се отбелязва значимостта на 24 май за двата народа и че превръщането му в наш общ празник ще допринесе сближаването на българския и украинския народ.