Известни украински учени разпространиха свое Обръщение към Международния комитет на славистите. Те настоявата руски учени, които дори и с мълчанието си подкрепят агресивната и престъпна политика на Кремъл спрямо Украйна да не бъдат допуснати за участие в предстоящия конгрес на славистите, който ще се проведе през следващата година в Париж.

Ето и пълният текст на Обръщението им:

ОБРЪЩЕНИЕ 
на 
украинските учени,
които сега служат в редиците на Въоръжените сили на Украйна, 
към Международния комитет на славистите 

През последните години и особено след широкомащабната руска инвазия в Украйна, престъпната същност на руския империализъм, маскирана с евфемизма „русский мир“ („руски свят“), стана очевидна за целия свят. „Русский мир“ е словосъчетание, което крие необуздана експанзивност, насилие, войни, изнудване с ядрено оръжие, геноциди над отделни народи, на които историческата съдба е отредила да станат съседи на Русия. Като се има предвид, че нито руският военно-политически елит, нито водещите идеолози на „руския свят“, нито неговите публични пропагандатори не крият своите престъпни намерения за унищожаването на украинската държавност и украинския народ, както и за унищожаването на европейската цивилизация като такава (включително заплахите за ракетно-ядрени удари по столиците на европейските държави), значителна част от международните организации и институции, работещи в сферата на дипломацията, културата, спорта, туризма значително ограничиха достъпа на руснаците, тоест на „руския свят“, до участие в различни събития заедно с народите от цивилизования свят. 

„Руският свят“ обаче, подобно на смъртоносен вирус, има уникалната способност да мутира и да се трансформира, като всеки път намира нови и нови пътища за проникване на Запад с единствената цел да разруши, отрови, унищожи стабилността в цивилизованите общества, а също така да реабилитира престъпленията, за които отговорност носи не само кремълският режим, но и руският народ, който в огромното си мнозинство подкрепя този режим. 

Днес метастази на „руския свят“, които засягат най-здравите тъкани на европейската цивилизация, са така наречените „харошие русские“ (“добрите руснаци”) (това понятие не включва онези руснаци, които от първите дни на путинската агресия срещу Украйна публично подкрепиха нашата държава, помагат на Украйна, осъдиха режима на Путин и напуснаха Русия). 
Повечето от така наречените „добри руснаци“ всъщност са проводници на шовинистичната имперска политика, чийто лидер сега е Путин. 
Този авангард на кремълската хибридна война срещу Запада се чувства особено уверен в царството на науката. Под лозунгите за аполитичност на научната дейност руските учени (нито един от които дори не си направи труда да осъди публично агресивните действия на своята държавна власт) продължават да са в редакциите на авторитетни научни издания, да членуват в международни научни организации, институции и комисии, където тези "добри руснаци" продължават да насаждат идеите на “руския свят". Особено застрашителна е ситуацията с участието на руснаците в хуманитарните международни структури, по-специално в Международния комитет на славистите, където те заемат доминиращи позиции. В продължение на векове руската хуманитаристика (литература, наука, култура) е подготвяла и подхранвала почвата за разпространението на „руския свят“ (руския империализъм) и по този начин е съдействала за руските агресивни войни. 

Ето защо решението на Международния комитет на славистите да позволи на руснаците (на ниво индивидуални заявки) да участват в конгреса на славистите, който ще се проведе в Сорбоната през 2025 г., предизвиква не само учудване, но и се възприема от нас като открита подигравка със съвременната славистика. В аудиториите на един от най-известните университети в света отново ще звучат постулатите на „руския свят“ за „обща древноруска народност“, за "руската редакция на църковнославянския език" през XI - ХІІІ в., за "руския княз Владимир, Кръстителя на Русия", за "хилядолетните руско-френски културно-дипломатически отношения", въз основа на факта, че руската принцеса Анна Киевска се е омъжила за френския крал Хенри и много други руски научни митове. Те ще бъдат произнасяни от "добрите руски" учени, които не са способни да протестират срещу тиранията в собствената си страна, които съчувстват на своите „момчета, които гинат в Украйна“ и не искат да признаят за престъпление агресията на Русия срещу нейните съседи, криейки се зад фразата, че "не всичко е толкова еднозначно"...

Г-жо Председател и членове на Международния комитет на славистите, към вас се обръщат украинските учени, които днес нямат възможност да се занимават със спокойна научна работа, защото са принудени с оръжие в ръка да защитават страната си от руската агресия, чиито идеологически основи са подхранвани от руската хуманитаристика. Ето защо подчертаваме, че участието на руски учени-хуманитаристи в международни научни структури, както и в прояви под патронажа на тези структури, ще продължи да води до разпространението на експанзионистичните идеи на „руския свят“ в света, а тези идеи неизбежно ще доведат до нови военни конфликти. В същото време, когато руски войник, въоръжен с мирогледа на „руския свят“, избива украинци на Украинска Земя, руски учен ще разпространява тези идеи от трибуната на Международния конгрес на славистите в Сорбоната. 
Изразяваме своето принципно несъгласие руски учени да бъдат допуснати до участие в работата на конгреса. 

Подписали:
Евхен ЛУНЯК, доктор на историческите науки, професор в Нижинския държавен университет “Микола Гогол”, а сега старши лейтенант от ВС на Украйна; 
Виктор МОЙСИЕНКО, доктор на филологическите науки, професор в Житомирския държавен университет „Иван Франко“, член-кореспондент на Националната академия на науките на Украйна, а сега лейтенант от ВС на Украйна; 
Иван ПАТРИЛЯК, доктор на историческите науки, професор, декан на историческия факултет на Киевския национален университет „Тарас Шевченко“, а сега майор от ВС на Украйна; 
Денис ХРЕЧКО, доктор на историческите науки, старши научен сътрудник на Института по археология на Националната академия на науките на Украйна, а сега капитан от ВС на Украйна; 
Ихор КОЧЕРГИН, доктор на историческите науки, доцент на Военния институт на танковите войски на Националния технически университет „Харкивски политехнически институт“, а сега майор от ВС на Украйна; 
Роман КОЗЛОВ, доктор на филологическите науки, старши научен сътрудник и професор в катедрата по украинска литература, сравнителни изследвания и хринченкознание на Киевския столичен университет “Борис Хринченко”, а сега войник от ВС на Украйна; 
Сергей ЛЕПЯВКО, доктор на историческите науки, професор в Нижинския държавен университет „Микола Гогол“, старши лейтенант от ВС на Украйна, в момента демобилизиран; 
Олес ФЕДОРУК, доктор на филологическите науки, ръководител на отдел на Института за литература „Т. Г. Шевченко“ на Националната академия на науките на Украйна, старши лейтенант от ВС на Украйна, в момента демобилизиран; 
Борис ЧЕРКАС, доктор на историческите науки, старши научен сътрудник на Националната академия на науките на Украйна, а сега старши лейтенант от ВС на Украйна; 
Олександър АЛФЬОРОВ, кандидат на историческите науки, научен сътрудник в Института по история на Украйна на Националната академия на науките на Украйна, а сега капитан от ВС на Украйна; 
Павло ВАСИЛЕВ, кандидат на историческите науки, научен сътрудник в Института по археография на Националната академия на науките на Украйна, а сега младши сержант от ВС на Украйна; 
Юрий ХОМАН, кандидат на историческите науки, доцент на Киевския национален университет „Тарас Шевченко“, а сега майор от ВС на Украйна; 
Мирон ХОРДИЙЧУК, кандидат на историческите науки, директор на Литературно-мемориалната къща-музей на Т.Г. Шевченко, а сега старши лейтенант от ВС на Украйна; 
Руслан ЗАБИЛИЙ, кандидат на историческите науки, генерален директор на Националния мемориален музей „Затвор на ул. “Лонцки”“, а сега сержант от ВС на Украйна; 
Андрий КОВАЛ, кандидат на историческите науки, заместник-декан на историческия факултет на Киевския национален университет „Тарас Шевченко“, а сега капитан от ВС на Украйна; 
Вячеслав МАСНИЙ, кандидат на историческите науки, а сега сержант от ВС на Украйна; 
Олександър НАДТОКА, кандидат на историческите науки, доцент на Киевския национален университет „Тарас Шевченко“, а сега капитан от ВС на Украйна; 
Олександър ПАХИРЯ, кандидат на историческите науки, научен сътрудник на Мемориалния музей на тоталитарните режими „Територия на терора“ (Лвив), а сега капитан от ВС на Украйна; 
Артем ПАПАКИН, кандидат на историческите науки, доцент на Киевския национален университет „Тарас Шевченко“, а сега капитан от ВС на Украйна; 
Иван РАДОМСКИ, кандидат на историческите науки, съосновател и преподавател в Киевското частно училище, а сега старши лейтенант от ВС на Украйна; 
Владимир СИМПЕРОВИЧ, кандидат на историческите науки, научен секретар на Мемориалния комплекс на Националния музей за история на Украйна през Втората световна война, а сега майор от ВС на Украйна; 
Олех РЕПАН, кандидат на историческите науки, старши научен сътрудник на Историческия музей на Днипро, доцент на катедрата по история на Украйна на Днипровския национален университет, а сега майор от ВС на Украйна; 
Дмитро ЧЕРНОВОЛ, кандидат на историческите науки, старши научен сътрудник в Института по археология на Националната академия на науките на Украйна, а сега войник от ВС на Украйна.