Константинос Матиудакис е професор в Машиностроителния факултет на Националния технически университет в Атина и бивш генерален секретар по енергетиката. Неговият анализ е публикуван в „Катимерини“

Ядрената енергия не е решение за Гърция

Ядрената енергия отново излиза на преден план, като вниманието се насочва към малките модулни реактори и потенциалната им роля в енергийната система. Основният въпрос е дали Гърция може и трябва да се включи в тези процеси.

Отговорът на първия въпрос е ясен. Държава, която иска да определя самостоятелно енергийната си политика, трябва да разполага с научна база, институции и инфраструктура, способни да оценяват технологичните развития. Гърция притежава такава основа от десетилетия. Изследователският център „Демокритос“ е експлоатирал ядрен изследователски реактор повече от 40 години, а Националният технически университет в Атина поддържа лаборатория по ядрени технологии още от 1965 г., с активно участие на учените в международни проекти.

В последните дни в общественото пространство малките модулни реактори се представят като зряла и лесно достъпна технология, която може да осигури евтина, чиста и стабилна енергия. Това обаче не отговаря на реалността.

В западния свят все още няма действащи търговски проекти от този тип, а амбициозна програма в САЩ беше прекратена. В момента функционират едва два такива реактора, разположени в Русия и Китай, докато реални приложения в Западна Европа и Северна Америка се очакват едва в началото на 30-те години.

Един от аргументите в полза на малките реактори е приносът им към енергийната независимост. Това важи само за държави, които разполагат със собствена ядрена технология. Реакторите, експлоатацията им, поддръжката, ключовите компоненти, горивото, управлението на отпадъците и извеждането от експлоатация са част от международни вериги за доставки, контролирани от ограничен брой страни. Производството на уран също е концентрирано в малко държави, като четири от тях осигуряват над три четвърти от световния добив. Освен това около 40% от капацитета за обогатяване на ядрено гориво е под контрола на Русия. За страна като Гърция ядрената енергия не премахва зависимостите, а само ги пренарежда.

Най-същественият фактор остава цената на електроенергията. Научни публикации показват, че несигурността при оценките на разходите за производство при малките реактори е значителна, което засилва съмненията относно очакваните им икономически параметри. В редица случаи тези разходи се оценяват дори като по-високи от тези при традиционните ядрени централи.

Напредък има и в областта на безопасността, но рисковете не са напълно елиминирани, а екологичните последици също могат да бъдат съществени. Проучване на Харвардския университет, публикувано в списанието „Нейчър къмюникейшънс“, отчита по-висока смъртност, свързана с онкологични заболявания, в райони около ядрени реактори в САЩ.

Затова основният въпрос пред Гърция е дали изобщо има нужда от ядрена енергия. Възобновяемите източници в страната се развиват бързо и дори позволяват износ на електроенергия в определени периоди. Основният проблем не е в производството, а в използването на генерираната енергия поради липса на достатъчен капацитет за съхранение. През последната година ограничаването на възобновяемата енергия достига нива, близки до годишното потребление на селскостопанския сектор, а през настоящата година се очаква тези загуби да надхвърлят общото потребление на електроенергия на остров Крит.

Този недостиг налага ускорено изграждане на съоръжения за съхранение на енергия. Съчетаването на възобновяеми източници със системи за съхранение става все по-конкурентоспособно, като разходите вече се оценяват като по-ниски от тези на ядрената енергия. Използването на контролируеми местни ресурси, като геотермалната енергия, е напълно реалистична политика. Когато част от произведената възобновяема енергия остава неизползвана, логичното решение не е изграждането на ядрени мощности, а инвестиции в утвърдени технологии, които решават съществуващите проблеми.

Ядрената енергия не е повод за ентусиазъм. Гърция трябва да следи развитието в тази сфера, но няма основание да избира технология, която остава несигурна, скъпа и отдалечена във времето, при наличието на по-зрели и приложими алтернативи. | БГНЕС